Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Само след секунди Фльор разбра, че приятният Стю Каплан от кафенето не е същият мъж, застанал сега пред нея.
— Кажи им, че това е бил Род Стюарт, за бога! Използвай шибания си мозък и не ме притеснявай с подобни говна. – Хвърли й клипборда, който ожули кокалчетата на ръцете й. – Провери отново ангажиментите, докато говориш с него по телефона. Проверявай два пъти всичко и после още веднъж.
Стомахът й се сви на топка. Нямаше да се справи с това. Не можеше да работи с някого, който й крещи и очаква тя да знае неща, които никой не й бе обяснил. Паркър Дейтън й хвърли самодоволна усмивка „казах ли ти аз“. Докато се извръщаше от него, Фльор зърна отражението си в другия край на стаята. Огледалото, което висеше над дивана, беше със същия размер като огромните снимки, които Белинда бе накачила по стените на апартамента им в Ню Йорк. Онези увеличени красиви лица, които сякаш нямаха нищо общо с нея. Както и бледото, напрегнато лице, което сега я гледаше от огледалото.
Потните й длани стиснаха по-силно слушалката.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, но не можете да обвинявате „Неон Линкс“ за повреди, които те не са причинили.
Гласът й прозвуча пискливо заради липсата на въздух. Тя пое дълбоко дъх и се впусна в детайлно очерняне на характера на Род Стюарт. Когато приключи с ритуалното му убийство, се зае с точната проверка по списъка на запазените стаи, уточни детайлите, отнасящи се до багажа и храната. Когато управителят започна да отговаря на въпросите й, Фльор осъзна, че го е убедила да промени първоначалното си решение. Заля я вълна на огромна радост, далеч несъответстваща на малката й победа.
Затвори телефона и той звънна отново. Един от роудитата* бил арестуван за наркотици. Този път тя бе подготвена за крясъците на Стю.
[* Технически или помощен персонал, придружаващ рокаджийските банди по време на турнетата им, известни с пиянските си изцепки и употреба на наркотици. – Б.пр.]
— За бога, не можеш ли да се справиш поне с едно нещо? – Той грабна сакото си. – Погрижи се за нещата тук, докато измъкна кучия син от затвора. И отсега ти заявявам… Моли се онези шибани австрийски полицаи да говорят английски. – Тикна друг клипборд в ръката й. – Това е графикът с всички срещи. Подпечатай пропуските за виповете и се обади в Мюнхен, за да се увериш, че са уредили транспорта от летището. Миналия път лимузините не достигнаха. И провери чартъра от Рим. Накарай ги да подсигурят резерва.
Излетя от вратата, продължавайки да сипе нареждания.
Тя проведе още осем разговора и прекара половин час в преговори с летищната управа, преди да забележи, че не си е свалила палтото. Паркър Дейтън подхвърли иронично дали вече не й е омръзнало. Тя скръцна със зъби и се тросна, че си прекарва страхотно, но веднага щом той излезе от апартамента, се свлече в един стол. Паркър след три дни заминаваше за Ню Йорк. Толкова трябваше да издържи. Три дни.
Използва кратката пауза между телефонните обаждания, за да проучи материалите за групата, и когато в апартамента влезе соло китаристът на „Неон Линкс“, тя го разпозна като Питър Забел. Той беше малко над двайсетте, с дребно стегнато тяло и къдрава черна коса, стигаща до раменете. Две обеци красяха дясното му ухо: едната представляваше огромен диамант, а другата – дълго бяло перо. Той я помоли да го свърже с брокера му в Ню Йорк. Тревожеше се за акциите си в медната компания „Анаконда Купър“.
След като приключи разговора, музикантът се пльосна върху дивана и качи върху масичката за кафе обутите си в ботуши крака. Върху почти осемсантиметровите им прозрачни токове от лусит бяха гравирани златни рибки.
— Аз съм единственият от групата, който мисли за бъдещето – заяви той внезапно. – Останалите момчета смятат, че тази фиеста ще продължи вечно, но аз зная, че не става така, затова правя инвестиции в ценни книжа и акции.
— Идеята сигурно е добра.
Тя се пресегна към пропуските и се зае да ги подпечатва.
— Дяволски си права – идеята е много добра. Между другото, как се казваш?
Тя се поколеба.
— Фльор.
— Изглеждаш ми позната. Да не си лесбийка?
— В момента – не.
Фльор удари печат върху един от пропуските за випове. Кого си мислеше, че заблуждава? Три дни бяха цяла вечност.
Питър стана и се запъти към вратата. Внезапно се спря и се извърна.
— Сетих се къде съм те виждал. Ти беше модел или нещо такова. По-малкият ми брат има твой плакат на стената в стаята си. На него си в сцена от онзи филм, който гледах. Фльор… как ти беше фамилията?