Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Савагар – смотолеви тя. – Фльор Савагар.
— Да. Точно така. – Не изглеждаше впечатлен. Подръпна бялото перо на ухото си. – Слушай, надявам се, че нямаш нищо против да ти го кажа, но ако навреме се подсигуриш със солидно портфолио, ще имаш какво да си постелеш, когато остарееш и вече не ставаш за нищо.
— Ще го запомня за в бъдеще.
Вратата се затвори зад него и младата жена осъзна, че за пръв път от седмици се усмихва. В такова звездно обкръжение Бляскавото момиче беше вчерашна новина. Имаше чувството, че отново може да диша свободно.
Турнето се откриваше същата вечер в спортен комплекс в северната част на Виена и след като Стю се завърна, придружен от роудито, Фльор нямаше нито минута за размисъл. Първо се оказа, че има объркване с билетите, после един час звъня на всеки един от членове на групата, за да ги предупреди. Трябваше да бъде във фоайето по-рано, за да провери отново транспорта и да се погрижи за бакшишите. Проведе нова серия разговори с членовете на бандата, за да ги уведоми, че лимузините са пристигнали. Стю й крещя за всичко, но той, изглежда, крещеше на всички, освен на музикантите, затова Фльор се стараеше да не му обръща внимание. Доколкото успя да разбере, имаше две основни правила: погрижи се бандата да е щастлива и доволна и проверявай два пъти всичко останало.
Когато членовете на „Неон Линкс“ влязоха във фоайето, Фльор позна всички. С Питър Забел вече се бе срещнала. Кайл Лайт, бас китаристът, трудно можеше да остане незабелязан. Имаше рядка руса коса, мъртвешки очи и изтерзано лице. Франк Лапорт, барабанистът, беше червенокос, с войнствено изражение и кутия „Будвайзер“ в ръка. Саймън Кейл, който свиреше на йониката, беше най-свирепият на вид чернокож, който бе виждала. Бръснатата му глава лъщеше, върху мощните му гърди се стелеха сребърни вериги, а от колана му висеше нещо, което подозрително много приличаше на мачете.
— Къде е онзи шибаняк Бари? – изрева Стю. – Фльор, качи се и довлечи тук кучия син. И, за бога, постарай се да не го разстроиш с нещо.
Фльор се отправи неохотно към асансьора и луксозния апартамент на последния етаж, където бе настанен фронтменът на групата Бари Ной. В промоционалния проспект го наричаха новия Мик Джагър. Беше на двайсет и четири и на снимките беше с дълга пясъчноруса коса и пълни устни, свити в презрителна усмивка. От откъслечни разговори Фльор бе останала с впечатлението, че Бари е „труден“, но тя се стараеше да не мисли какво точно означава това.
Почука на вратата на апартамента му и когато не последва отговор, натисна дръжката. Не беше заключено.
— Бари?
Той се бе излегнал на дивана, едната му ръка закриваше очите, а пясъчнорусата му коса бе провиснала от възглавниците на дивана и стигаше до килима. Беше облечен със същия сатенен панталон като останалите членове на бандата, но неговият беше ярко оранжев и флуоресцентен, а върху чатала блестеше червена звезда, избродирана с пайети.
— Бари? Стю ме изпрати да те взема. Лимузините са тук и всички сме готови за тръгване.
— Тази вечер не мога да свиря и да пея.
— Ъъ… И защо?
— Депресиран съм. – Той изпусна дълга въздишка. – Кълна се, че никога досега в шибания си живот не съм бил толкова потиснат. Не мога да пея, когато съм депресиран.
Фльор погледна часовника си – мъжки златен ролекс, който Стю й бе дал назаем същия следобед. Разполагаше с пет минути. Пет минути и два дни и половина.
— И защо си депресиран?
Той я погледна за пръв път.
— Коя си ти?
— Фльор. Новата тур секретарка.
— О, да, Питър ми спомена за теб. Някога си била кинозвезда или нещо подобно. – Той отново закри очите си с ръка. – Казвам ти, животът е пълна гадост. Искам да кажа, че в момента наистина съм много як. Мога да имам всяка жена, която си пожелая, но онази кучка Киси ме върти на малкия си пръст. Кълна ти се, че звъня в Ню Йорк поне сто пъти на ден, но или не мога да се свържа, или тя не вдига телефона.
— Може би е излязла.
— Аха. Сто на сто е излязла. Навън е с някой жребец.
Оставаха й четири минути.
— Наистина ли мислиш, че която и да е жена със здрав разум ще излезе с друг мъж, когато би могла да има теб? – изуми се тя на глас, като в същото време си мислеше, че всяка жена с капка здрав разум по-скоро би излязла с пингвин, отколкото с него. – Хващам се на бас, че нещата не са толкова трагични. Часовата разлика е толкова объркваща. Защо не се опиташ да й звъннеш след концерта? В Ню Йорк ще е рано сутринта. Сигурна съм, че тогава няма начин да не я хванеш.