Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Когато се събуди, чу, че американките говорят за нея.
— Трябва да е тя – прошепна едното момиче. – Ако не обръщаш внимание на косата. Погледни тези вежди.
Къде беше белегът? Къде беше онзи красив бял белег, разсичащ веждата й надве?
— Не ставай глупава – скастри я другото момиче шепнешком. — Какво ще прави Фльор Савагар сама, в този влак? Освен това четох, че е в Калифорния и снима филм.
Паниката заблъска в нея като удари на железния лост. Бяха я разпознавали стотици пъти и този път не беше по-различно, но й се догади от самата мисъл, че я свързват с Бляскавото момиче. Бавно отвори очи.
Момичетата бяха забили носове в списанието. Фльор видя отражението на страницата в стъклото на прозореца – Бляскавото момиче рекламираше спортно облекло на „Армани“. Косата й се вееше във всички посоки изпод клюмналата шапка с широка периферия.
Момичето срещу нея най-после вдигна списанието и се наведе към нея.
— Извинете ме – подхвана, – никой ли не ви е казвал, че приличате на Фльор Савагар, известния модел?
Фльор се взря с празен поглед в лицето на американката.
— Тя не говори английски – заключи накрая момичето.
Спътничката й затвори шумно списанието.
— Казах ти, че не е тя.
Пристигнаха в Ним. Фльор намери стая в евтин хотел близо до гарата. Докато лежеше същата нощ в леглото, дебелият леден пласт в гърдите й най-после се пропука и тя избухна в сълзи. Мъчителни, накъсани ридания, породени от самота, предателство и ужасно, безгранично отчаяние. Нищо не й бе останало. Любовта на Белинда е била лъжа, а Алексей завинаги я бе омърсил. И Джейк… Тримата заедно бяха изнасилили душата й.
Хората оцеляват благодарение на умението да преценяват правилно, а всичките й преценки досега бяха погрешни. Ти си нищо, бе казал Алексей. Докато мракът на нощта я обгръщаше, тя разбра какво е ад. Ад означаваше да се изгубиш в света, да изгубиш дори себе си.
* * *
— Съжалявам, мадмоазел, но тази сметка е закрита.
Златната карта на Фльор изчезна в дланта на служителя като в ръка на фокусник.
Обхвана я паника. Нуждаеше се от пари. С пари можеше да се скрие на някое място, където Алексей няма да я достигне и където никой няма да я познае, някъде, където Фльор Савагар ще престане да съществува. Но сега това бе невъзможно. Докато крачеше забързано по улиците на Ним, Фльор не можеше да се избави от усещането, че Алексей я наблюдава. Привиждаше й се близо до вратите, в отраженията на витрините, в лицата, мяркащи се по улицата. Затича обратно към железопътната гара. Бягай. Тя трябваше да избяга.
* * *
Когато Алексей видя останките от великолепния автомобил, за пръв път осъзна, че е смъртен. Леката парализа на дясната страна продължи близо два дни. Той се затвори в стаята си и не се виждаше с никого.
През целия ден лежеше в леглото, стиснал носна кърпа в лявата си ръка. Понякога се взираше в отражението си в огледалото.
Дясната страна на лицето му бе провиснала.
Парализата бе почти незабележима, издаваше я само устата. Колкото и да се опитваше, не можеше да удържи слюнката, стичаща се от единия ъгъл. Всеки път, когато поднасяше кърпата, за да я избърше, си казваше, че заради тази уста никога нямаше да прости.
Парализата постепенно отшумя и когато отново можеше да контролира устата си, Алексей се обади на лекарите. Те казаха, че е претърпял лек мозъчен удар. Предупреждение. Наредиха му да намали натоварването, да спре цигарите и да спазва строга диета. Споменаха за високо кръвно налягане. Алексей ги изслуша търпеливо, после ги освободи.
В началото на декември изложи на търг колекцията си от автомобили. Търгът привлече купувачи от цял свят. Организаторите го посъветваха да стои настрани, но той искаше да присъства. Докато водещият аукциона обявяваше поредната кола, той изучаваше лицата на купувачите, запечатваше израженията им в съзнанието си, за да ги запомни завинаги.
След като търгът свърши, Алексей събори музея камък по камък.
* * *
Фльор седеше зад очуканата маса в дъното на студентското кафене в Гренобъл, тъпчейки старателно всяка засищаща хапка от втората паста в устата си, докато не остана и троха. Вече почти близо година и половина храната бе единственият й източник на сигурност. Докато джинсите й отесняваха все повече и тя вече можеше да напипа първия слой тлъстина върху ребрата и на кръста, гъстата мъгла на вцепенението се повдигна достатъчно, за да изпита кратко трайно чувство на задоволство от постигнатото. Бляскавото момиче бе изчезнало.