![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Старецът продължи да се смее и докато се отдалечаваше.
„Смей се, смей се! – закани му се наум Алехандро. – Ако знаеш, че преди малко си отърва кожата, щеше даже да се премяташ презглава от радост!"
Изчака, докато онзи влезе в гостилницата под асмата, сетне вдигна глава към шапката на кулата и тогава го видя. От единия прозорец висеше голям син плащ с извезан крилат лъв. „Знакът! Плащът с извезан крилат лъв!“
Замисли се. Откри знака, но кой беше вестителят? Как щеше да го разпознае? Започна да се взира във всеки минувач. Просякът ли беше, до ъгъла, до самия зид? Или мъжът с чуждестранните дрехи, който се катереше нагоре и от време на време спираше и поглеждаше назад?
Опря гръб в стената на джамията встрани от кулата и се престори, че проси. Закъсняваше с приема на отварата, кризата му наближаваше, усещаше как кръвта му застива в жилите. Ръцете и краката започваха вече да се схващат от болезнени конвулсии. Не след дълго болките щяха да станат непоносими.
Очите му се приковаха в сгушената под отсрещната асма схлупена гостилница. На нейната врата също се вееше синя наметка с избродиран двукрил лъв. Моментално тръгна натам. Седна на една маса.
– Я виж кой дошъл! Нашият моряк любовчия!
Алехандро настръхна от този дошъл иззад гърба му глас. Обърна се – беше старецът, който преди малко вървеше подире му по нагорнището.
Дали той беше човекът, когото търсеше? Имаше само един начин да се увери. Паролата!
– Снощи много те чаках. Защо не дойде? – попита тихо Алехандро.
„Снощи“. Паролата!
Старецът отговори от гостилницата, без да откъсва очи от пронизващия поглед на Алехандро:
– Болен бях!
„Болен“. Точен отговор. Но имаше и продължение. И Алехандро продължи:
– Да беше изпил една топла супа!
„Супа“. Втората парола.
– Че имам ли жена да ми поднесе топла супа? – засмя се човекът.
И втория път отговори точно. Притегли стол и седна до него.
– Говори! – прошепна Алехандро. – Казвай каквото имаш за казване!
– По брега! Върви право от Балат към Фенер.
– Кога?
– Брой четири петъка от днес нататък.
Какво!? Още четири петъка ли?
Алехандро изпадна в ярост. Душата му закрещя: „Няма да чакам още цял месец! Никога!“
– Петият петък. През нощта. След вечерния намаз.
– Указанията?
– Ще си свършиш работата! – контрира онзи.
Накани се да стане, но Алехандро го хвана за ръката и го дръпна да седне отново.
– Отварата?
– Отвара ли?
Старецът кръстоса поглед с Алехандро и се ужаси. Разтрепери се „Очите на Сатаната!“ Обзеха го пламъците на ада.
– Трябваше да ми дадеш едно шише!
– Не нося никакво шише!
Опита се отново да стане. Но менгемето, стиснало китката му, не пускаше.
– Изгоря ми душичката! – изстена, докато сядаше пак на стола.
– И моята! – изпъшка Алехандро. – Шест месеца! Всеки ден! Всяка нощ! Давай ми отварата!
Другият само изстена.
„Истината казва! – изтръпна Алехандро. – Той не носи отвара!" Пусна му китката.
Едва-що усети ръката си свободна, старецът моментално скочи. Тръгна си тичешком, мълвейки си наум: „Истински дявол! Дано Господ никога повече не го изпречва на пътя ми!“
КАЗАРМАТА НА ЕНИЧАРИТЕ
Еюб - Истанбул
Командирът на Еничарската казарма до тюрбето на Еюб Енсари насука старателно нагоре краищата на черните си мустаци.
– Раздадоха ли порциона на еничарите? – попита той изправения пред него помощник.
– Докрай и без остатък!
– Слава на Аллах! Утре е петък. Подготвихте ли се?
– Готови сме, ага!
– Виж какво, не искам като миналия път да има пропуски. Който е допуснал нещо нередно, ще го пребия на фалаката, така да знаеш! Колкото казани, тепсии, паници донесат от дворцовата кухня – да ги сложиш всички пред юнаците. Каквото се яде – да се изяде! Каквото остане неизядено – да се прехвърли в други съдове. Да няма изхвърлено и излято! И защо?
– Защото е грехота, ага!
– А защо е грехота?
– Защото е иззето и дарено на войниците от залъка на хората. А храната на хората не се хвърля на пътя.
Доволен от получения отговор, командирът кимна с глава.
– Празните съдове да се върнат измити в имперската кухня!
– Ще изпълня заповедта, ага. Както е казано, така ще стане!
– Получи ли си личния дял всеки юнак?
– Който имаше дял, си го получи. Няма някой да се е разсърдил, че не е получил. Преди втория намаз имамите на поделенията четоха от Корана най-напред за царуването и здравето на нашия повелител и господар султан Сюлейман хан, както и за величието на османската държава и победите на имперската армия. Колкото юнаци има, всички вдигнаха ръце и в един глас завършиха с „Амин!“.