Илиада [bg]

своето копие яко със ствол, закаляван от вятър. Коон едвам за крака бе повлякъл стремително брат си Ифидамант, призовавайки всички най-храбри на помощ: както влачеше трупа през тълпата, Атрид го прониза с копие медно под щита изпъкнал и взе му живота; [260] спусна се и му отряза главата над Ифидаманта. Тъй Агамемнон уби синовете на цар Антенора — следвайки своята орис, потънаха долу при Хадес. Цар Агамемнон нападна и други троянски редици с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи, [265] нищо, че топлите кърви от раната бликаха още. След като тя позасъхна, кръвта му престана да капе; остри болежи сломиха духа на Атрид Агамемнон. Както терзаят родилка стрелите пронизни, които пращат Илитии, даващи с напъни помощ родилна, [270] щерки на Хера, владеещи всички родилни болежки, също тъй болки несносни измъчваха цар Агамемнон. Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда да го откара към стана: в сърцето си страдаше много. С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят: [275] «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски! Днеска бранете сами мореходните кораби наши в жарката битка, че Зевс промислител не ми позволява целия ден да се бия срещу враговете троянци.» Каза. Коларят подкара конете му хубавогриви [280] право към гладките кораби: те полетяха охотно. С пяна гърдите си пръскаха, с прах се обсипваха цели, возейки царя измъчен далече от боя опасен. Хектор, когато съгледа, че цар Агамемнон отстъпва, грозно възкликна, подбуди троянци и също ликийци: [285] «Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! Твърди бъдете, другари, спомнете си бойната храброст! Бяга най-силният воин; и слава голяма ми праща Зевс гръмовержец. Гонете конете си еднокопитни право към мощни данайци, да имате слава върховна!» [290] Тъй рече. Сила и смелост пробуди у всеки троянец. Както ловец белозъби и яростни псета насъсква срещу глиган ненаситен и лъв настървен във гората, също тъй Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес, свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци. [295] Сам се понесе със гордост сред първите бойни редици, врязващ се в боя навред като вихър, свистящ страховито, който връхлита и вдига вълни теменужни в морето. Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички Хектор, синът на Приама, щом Зевс му изпрати прослава? [300] Първо Азея уби, Автоноя след него, Опита, Долопса Клитиев, още Офелтия и Агелая, Езимна заедно с Ора и твърдия в бой Хипоноя. Тези данайски водачи погуби, а после мнозина незнайни. И както Зефирът, щом с буря заблъска [305] облаци тъмни, родени от бързия Нот, и ги погва, едри хълмисти вълни се огъват и хвърлят високо пръски от пяна при порива на разностранния вятър, тъй от ръката на Хектор летяха глави многобройни. Щеше беда да настане, опасни дела да се вършат, [310] щяха край своите кораби в бягство ахейци да паднат, ако не бе Одисей призовал Диомеда Тидеев: «Сине Тидеев, нима сме забравили буйната храброст? Драги мой• Близко до мен застани, че позорно ще бъде нашите кораби бляскавошлемният Хектор да вземе.» [315] Мощният вожд Диомед отговори на цар Одисея: «Аз ще остана, докрай ще понасям, но малко ще има полза за всички ни: облакосборецът Зевс олимпийски днес предпочита да прати победа в чест на троянци.» Каза и от колесницата смъкна Тимбрей на земята, [320] след като копие вниза в гръдта му отляво. Събори цар Одисей Молиона, коларя му богоподобен. Там ги оставиха мъртви, навеки негодни за битка. Двамата тръгнаха пак сред гъмжилото, всявайки ужас. Както два диви глигана се хвърлят на псета ловджийски, [325] тъй устремени отново громяха врага. И ахейци спряха да бягат пред Хектор, възрадвани дъх си поеха. Там колесница плениха с най-лични мъже от народа, двамата сина решителни на перкосиеца Меропс, който бе вещ предсказател за всичко и свойте момчета [330] никак не пращаше в боя убийствен. Но те не го чуха, че ги поведоха страшните Кери към черната гибел. Славният с копие син на Тидей, Диомед гръмогласен, взе им духа и душата,135 отне им доспехите дивни. Цар Одисей пък уби Хиподама и вожда Хипейрох. [335] Зевс и на двата народа изпращаше бой равновесен, гледайки зорко от Ида как те се изтребват взаимно. С копие цар Диомед във бедрото рани Агастрофа, син на Пеона; оставил далеч колесницата своя, той не можа да избяга: така безразсъдно постъпи! [340] Бе му коларят назад с колесницата, а пък героят