Императрица Сиси

След това бляскавото шествие се отправи през улиците към така наречения Коронационен хълм, състоящ се от пръст, донесена от всички унгарски провинции. Франц Йозеф отново се закле най-тържествено, че ще брани унгарската Конституция срещу всевъзможните опасности от четирите посоки на света, а аз го гледах от издигната за мен трибуна.

Докъдето стигаше погледът ми, се разстилаше море от цветове. Специално за случая унгарските празнични одежди, и без това разкошни, надминаваха всичко, което бях виждала преди. На слънчевите лъчи драгоценните кожи, бижутата, перата, блестящите пояси за шпаги и лъснатите катарами искряха още по-ярко. Една впечатляваща картина на отминало величие и разкош, която се свързваше с надеждата за още по-прекрасно бъдеще.

Последвалата върволица от празнични банкети, приеми, аудиенции и церемонии беше напрегната и уморителна. Юнското слънце тегнеше така безмилостно над покривите на Буда и Пеща, че аз по изключение намирах хладните покои на кралската крепост за извънредно приятни. Франц Йозеф, който имаше зад гърба си една изключително разочароваща в политическо отношение година, видимо се наслаждаваше на бликналия възторг на унгарските си поданици. Той не пропускаше нито едно благопожелание и дори заедно с мен се смеси с участниците в голямото народно празненство пред крепостта, с което завърши коронацията.

Беше топла лятна нощ, над огромни огньове се въртяха овни и волове на шиш. Виното се лееше като река, а звуците на циганските цигулари се смесваха с глъчката от безброй гласове и възгласите „Да живее!", които ни съпровождаха.

– Де да можеха всичките ми поданици да съжителстват с такава радост и в такъв мир – тази необичайно меланхолична реплика се изплъзна от устата на императора, докато се намирахме сред веселящото се множество. – Откакто съм на власт, имаше твърде много войни и кръвопролития.

Себепознанието бе толкова чуждо на Франц Йозеф и го спохождаше толкова рядко, че аз се трогнах, хванах го за ръката и за миг облегнах глава на рамото му.

– Не се упреквай, Франци – опитах се да го утеша аз. – Винаги си се ръководел от най-добри помисли, но твоите съветници те натикаха в тези лоши конфликти. Сега, когато вече не ги слушаш, всичко ще се промени.

– Дай Боже да си права, Сиси – въздъхна той и стисна ръката ми, която държеше неговата. – В такава нощ човек е склонен да вярва в чудеса, нали? Може би Господ ни изпраща знак, че е на наша страна. Един принц за Унгария, няма ли да е чудесно?

Нескритият намек за продължението на тази нощ ме накара да се изчервя от неудобство. Неволно потърсих с поглед познатата широкоплещеста фигура с черни къдрици сред водовъртежа от празнуващи хора.

Открих Андраши сред група гости на тържеството, скупчени около казан с гулаш. До него стоеше изящна, чудно хубава унгарка и се смееше звънливо. Графиня Катинка Андраши беше забележителна красавица и не й личаха нито годините, нито ражданията. Точно в този момент се усмихваше на съпруга си; белите му зъби блеснаха, докато й отговаряше. Макар да обичаше мен, той уважаваше и желаеше жена си. Единствено с нея щеше да живее, да се смее и да танцува! Разбира се, винаги съм знаела това, но упорито отпъждах образите. Сега виждах картината със собствените си очи и ме заболя.