Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Това сливане на осите в заклинанието се подхранва отдолу. — Прозрението го свари неподготвен. — Поради тази причина коридорите и стълбите, които се изкачват в Двореца до този централен възел през платото отдолу, се вият спираловидно нагоре.
— Да, така е — потвърди Кара. — Стълбите и коридорите се вият по спирала нагоре, точно както стаите в двореца под нас. Това на практика ни улесни много в съставянето на чертежа. Височината може да е голяма, но основният спираловиден модел е прост, стига веднъж да разберете как функционира.
Ричард не можеше да си представи една Морещица да нарича магията нещо просто или да разбира начина й на действие. Огледа присъстващите един подир друг.
— Нима искаш да кажеш, че машината изминава целия път до центъра на тази спирала и нагоре през платото?
— По-лошо — призна Кара. — След като започнахме да правим чертежа, с помощта на Натан и Зед, които ни показваха как точно изглежда заклинанието, успяхме да слезем надолу през Двореца и да открием централната шахта на този възел. В централната област се намира машината. Това ни позволи да направим чертежа, минавайки през платото.
— Но не сте пробивали платото, за да видите дали машината се намира вътре? Така че не сте сигурни, че стига толкова навътре?
— Не се наложи — обади се Бенджамин.
Кара скръсти ръце.
— Изпратих Найда с още няколко Морещици, като им дадохме изготвената от нас карта, за да съпроводят Бенджамин долу в катакомбите. Разбира се, същият модел се оказа валиден и за тунелите там. Те са защитени по същия начин, както и Дворецът над нас.
Ричард кимна.
— Така и би трябвало, защото подхранват оста на заклинанието — полето, което представлява Градината на живота. Заклинанието трябва да е непокътнато. Не можеш да го пробиеш от долу, иначе цялата работа няма да функционира.
— Ами, там долу, в най-долните нива на катакомбите, в ядрото на онези тунели — именно там изкопахме дупка за инспекция. — Бенджамин почука притихналата машина. — И ударихме на метал.
На Ричард му се зави свят, като си представи какво би могло да означава това. Машината, която се издигаше през Двореца и стигаше нагоре току до Градината на живота, пробиваше цялото плато, издигайки се от равнината Азрит далеч в подножието му.
Четиридесет и първа глава
РИЧАРД ИЗОБЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ какво би могло да означава това — каква е тази машина, кой я е направил и защо е била запечатана толкова хилядолетия.
И още по-страшно — защо изведнъж се бе събудила от дългия си сън.
Предполагаше, че каквато и да е била целта на машината, е твърде вероятно да е излязла от употреба и каквато е голяма, може да е създавала повече проблеми, та да не си е струвало да се разглобява и просто е била зазидана и забравена.
Да, допускаше, че машината е запечатана, защото е създавала проблеми. Но това не обясняваше защо се е върнала към живот.
Тъй като засега не можеше да отговори на нито един от тези въпроси, Ричард се обърна към дядо си.
— Е, какво успя да научиш за природата на тази машина?
Зед явно губеше търпение и се огледа смутено. Преди да отговори, погледна Натан и Ничи.
— Боя се, че нищо.
Не това бе очаквал да чуе Ричард, най-малко пък от Зед.
— Нищо ли? Съвсем нищо? Все нещо си съумял да разбереш.
— Не, съжалявам.
Ричард разпери ръце в безсилие.
— Но нали това чудо си служи с магия. Не можеш ли поне да кажеш нещо за магията, която използва?
— Ти така си мислиш — постави ръка върху машината Зед. — Така и не регистрирахме наличие на магия. Машината се оказа мъртва като гроба, в който е положена. Доколкото можем да преценим, представлява просто бездейна купчина чаркове, лостове, зъбчати колела и валове. Погледнахме вътре докъдето можахме, но така и не разбрахме нищо полезно. Всички чаркове като че ли са направени от най-обикновен метал, макар и да са доста сложно изработени.
Ричард прокара пръсти назад през косата си.
— В такъв случай какво е задействало машината първия път?
Зед сви рамене.
— Пробвахме каквото се сетим, за да я накараме да заработи пак, да реагира, да направи каквото и да било, но уви. Пуснахме магически нишки, използвахме заклинания за анализ и изпращахме тестови магии, но така и не доведоха до нищо.
— Да не би да е просто защото Дворецът ограничава силата ти — предположи Ричард.
— Аз все пак съм Рал, със силата ми тук всичко е наред — отвърна Натан, докато прокарваше длан по машината, — но с това нещо силата ми се оказа точно толкова безполезна, колкото и тази на Зед.
Ричард се обърна към Ничи. Тя имаше по-различни способности от Зед или Натан. Владееше субстрактивната магия. Ричард се надяваше, че уникалната й дарба навярно би могла да долови нюанси на магията, недостъпни за Зед и Натан.