Отдел Убийства: Илюзия за грях

Тази нощ тя изобщо не можа да заспи. Разбира се, лежеше, за да си отпочива умореното й от работа тяло, но съзнанието й бодърстваше и постоянно я връщаше към мислите за сестра й и Олег. Защо така изведнъж? Защо я напуснаха едновременно две близки същества? Никой от двамата нямаше вина за това, Наташа бе отвлечена, Олег — убит, но защо съдбата й нанася удар след удар, не й дава да си поеме дъх, да се опомни? Това е несправедливо. Така не бива. Та нали и тя е живо същество, има сърце. Или може би Господ я наблюдава отгоре и си мисли, че щом като работи толкова много, тя не притежава нищо друго освен мускули и сухожилия? Ира не вярваше в Бога, но се съмняваше и в твърденията, че той изобщо не съществува. Разбира се, че има нещо, но никой не знае точно какво.

Тя не обичаше Олег, дори не беше влюбена в него, но му беше благодарна, задето идваше всяка вечер и така я правеше в очите на всички работещи в „Глория“ едно нормално момиче, което си има приятел. Задето понякога се качваше с нея в стаята й, карайки я да забрави за бедняшките си дрехи и гадните пъпки по лицето. Задето имаше намерение да я заведе на лекар и дори да плати за лечението, ако се наложи. Задето беше мил и непринуден през кратките разходки по нощните улици. Задето не й даваше никакви обещания и надежди, а просто прекарваше с нея известно време, макар и малко, но всяка вечер. Сърцето й се късаше от жалост към него. Но защо, защо? Толкова млад, красив и добър. И скоро ще му се роди бебенце… Беше й жал и за жена му, макар дори да не знаеше името й.

И неочаквано сякаш нещо я жегна. Какъв беше оня тип, дето идва тая вечер в „Глория“? Дори не си каза името. Ами ако лъже за всичко? И Олег не е загинал? Просто иска да узнае нещо от нея и затова я заговори за Олег? Може да е от хората, които отвлякоха Наташа? Нали я предупреди оня… ее, как се казваше… абе дето идва вчера сутринта… че може да се появят непознати хора, които ще почнат да я подпитват за разни неща. Господи, ама как му беше името на тоя мъж?!

От яд, че не може да си го спомни, Ира едва не се разплака, но по едно време се сети, че той й даде картичка с телефонни номера. Къде ли я пъхна? Трябва да е в джоба, няма къде на друго място, зер не ходи да мете улицата с чанта в ръка. Тя се измъкна изпод тънкото одеяло (навремето, когато беше още малка, майка й го използваше, за да глади на него, а сега, когато даде хубавите одеяла на квартирантите си, Ира е принудена да го използва за завивка), запали лампата и взе якето, с което излизаше сутрин. Слава богу, картичката се намери. Ето — Юрий Викторович Коротков, Анастасия Павловна Каменска. И цели пет телефонни номера. Интересно на кого от тях може да позвъни сега? Защото е просто неудобно да будиш цялото семейство. Всъщност нали той самият й каза да звъни по всяко време на денонощието, да не се стеснява. Лесно да се каже… Пък и на нея не й е много удобно да телефонира посред нощ, телефонът виси на стената в коридора, няма как да го примъкне в стаята си, а не бива да я чуват квартирантите. Не й се ще по много причини. Те си харесват квартирата, защото тук са на спокойствие, така че изобщо не е нужно да разбират, че хазайката им се обажда нощем по милициите. Освен това оня Коротков дебело подчерта, че тя не трябва на никого да казва за отвличането на Наташа. Току-виж при разговора се наложило да спомене нещо такова… Дали да не се обади от уличен автомат? Ама какъв ти автомат, за него трябва жетон, откъде ще го купи посред нощ, пък и струва хиляда и петстотин рубли, колкото цяла франзела, в чиято цена са включили и триците. Ще се наложи да чака до сутринта.