Грешката на президента

Той нежно я целуна по устните и тя му отвърна.

— Любима моя — прошепна Турецки. — Таня.

Даже в името й му се привиждаше сега някакво особено звучене. Татяна. Татяна Христофориди.

— Всички гъркини ли са такива невероятни жени? — попита той.

— Аз съм само наполовина — усмихна се Таня. — А въобще на южнячките им се полага да са страстни.

— Ако те са поне наполовина като теб, представям си какво става в Гърция.

— Добре — усмихна се Татяна, — стига комплименти.

Тя се освободи от прегръдката на Турецки, смъкна краката си на пода и седна, напипвайки в тъмното нощницата и халата си.

— Не искам да те пускам — каза Турецки, — хайде да полежим още малко.

— Ти си ранен — възрази Татяна, — ами ако изведнъж ти стане нещо.

Тя се изправи и вдигна от пода дрехите си. Мъждивата светлина от уличната лампа осветяваше изваяното й тяло.

— Почакай, Таня — помоли Турецки, — постой така, една секунда само. Искам да те погледам.

— Има време, ще ме видиш — усмихна се Татяна, но се приближи до прозореца и без всякакво стеснение направя няколко танцови стъпки. Усещаше се, че тя не само не се стеснява от голотата си, но и се гордее с прекрасното си тяло, че твърдо и без уговорки вярва в своята рядка красота. Но тази увереност у нея беше толкова органична, че ни най-малко не дразнеше. В Татяна нямаше самолюбуване, високомерно презрение към другите, които не притежаваха такива безупречни тела. Тя си знаеше цената, но знаеше също и че не всичко се купува.

— Ела при мен — повика я Саша. — Моля те.

— Желанието на болния е закон — отвърна тя и доплува в прегръдката му.

Той пак се притисна към нея, както жадният човек към извора, и все не можеше да се напие.

— И все пак трябва да тръгвам — каза Татяна, когато след няколко минути те отново лежаха мълчаливо, притиснати един към друг. — Впрочем аз всъщност дойдох за друго. По-точно не само за това. Какво мислиш за курса на долара?

Трудно можеше да се намери друг въпрос, който да подейства по-отрезвяващо на Турецки. Той мигновено се спусна от небесата на земята, където беше следовател по особено важни дела, където застрелваха банкери, където хората се интересуваха не от любовта, а от курса на долара.

— Таня — прошепна той, — каква разлика има колко хартийки можеш да смениш за други хартийки. Главното е, че те обичам. И съм готов за теб на всичко.

Татяна въздъхна. На слабата светлина Турецки по-скоро отгатна, отколкото видя, че на лицето й се появи усмивка — едновременно и тъжна, и иронична.