Безбожникът [bg]

— Става дума за изражението ти — заяви Апелес. — Обръщаш глава и когато отново ме погледнеш, то се е променило.

— Е, това е твоя работа — отвърна Александър. — Апелес, ти си най-добрият художник. Искам картината ти да краси храма на Артемида. Искам хората, дори след много години, да я гледат и да се чудят. Знам, че няма да ме разочароваш.

Царят свали мократа си от пот туника и само по набедреник и сандали закрачи напред-назад.

— Почистете тази мръсотия! Пийни си вино, Апелес, после ще те изпратя до къщата ти. По пътя можем да обсъдим кои бои е най-добре да използваш. Имам някои идеи. Може да не използваме Буцефал — той посочи към масата, затрупана с бои. — Някои от тези цветове са прекалено ярки. Имам идея как да ги приглушим, да ги направим по-достоверни. Не съм сигурен дали сцената трябва да бъде на открито или вътре. Светлината може да развали една картина.

Теламон погледна Апелес, който преглътна усмивката си. Лекарят беше доволен, че Касандра я няма. Тя щеше да избухне в смях при вида на Александър, който с обичайното си самочувствие даваше съвети на най-великия художник в цяла Гърция.

— Хайде, не се цупи.

Апелес зяпна объркан.

— Не се цупи — повтори Александър. — И не си тръгвай без мен. Теламоне, искам да поговоря с теб.

Царят хвана лекаря за ръката и го поведе през моравата към искрящия басейн. Цветовете на лотосите се бяха разтворили и изпълваха горещия въздух с аромата си. Александър свали набедреника и сандалите си и скочи в басейна. Преплува две дължини и изскочи, отърсвайки се като куче. Прислужници забързаха към него с чиста роба. Той я облече и сложи чисти сандали.

— Да пийнем вино.

Влязоха в двореца. По пътя Александър извика на приятелите си да не безпокоят Апелес. Стражите ги следваха на почетно разстояние. Царят въведе Теламон в покоите си и блъсна вратата след себе си. После посочи голямата карта, разстлана на пода.

— Открих това в архивите на градоначалника — Александър отиде до масата, напълни две чаши, помириса виното и погледна как Теламон отпива.

— Да не би вече да съм царски дегустатор?

Александър се усмихна и посочи към кърпата, с която бяха покрити каната и чашите.

— Вратата към покоите ми винаги се охранява; понякога дори не можеш да видиш стражите. Нещо по-важно, аз сам напълних каната и поставих върху кърпата парче червен конец — не беше поместено.

— Боиш ли се да не те убият?

— Царете винаги се боят да не ги убие някой като онази проклета жена с ножа! За малко да свърши работата на Дарий!

— Беше ли предупреден?

Александър леко наклони глава, както винаги, когато се замисляше.