Съдбовният кораб [bg]

Тя извърна поглед от Янтар и тихо добави:

— И не ми харесва колко време прекарва с Лавой.

— По-правилно ще е да се каже колко време Лавой прекарва с него. Парагон едва ли търси помощника. Той идва при него, Алтея. И наистина Лавой изкарва наяве най-лошото в Парагон. Той го насърчава в тези негови фантазии на насилие. Те се съревновават в разказването на подобни истории като че да си свидетел на жестокост е мяра за мъжественост. — Гласът на Янтар беше измамно мек. — Боя се, че го прави за собствени облаги.

Алтея се почувства неудобно. Имаше предчувствие, че ще съжалява, задето бе повела разговора в тази посока.

— Нищо не може да се направи по въпроса.

— Нищо ли? — Янтар ѝ хвърли кос поглед. — Брашън може да го забрани.

Алтея поклати глава със съжаление.

— Не и без да подкопае ръководството на Лавой. Мъжете ще го приемат като порицание спрямо него и…

— Нека. Опитът ми показва, че щом един мъж с власт над други мъже започне да пропада морално, най-добре е да се отстрани колкото се може по-скоро. Помисли, Алтея. Корабът не е лукав. Парагон казва каквото мисли. Моряците са по-умни от това. Но ако Лавой придумва Парагон към собствения си начин на мислене, смяташ ли, че не прави същото и с екипажа? Особено с татуираните. Придобил е твърде голямо влияние над тях. В някои отношения те са като Парагон. Животът ги е осакатил и преживяването ги е направило способни на студена жестокост. Лавой разчита на това. Виж как насърчава екипажа да иронизира и измъчва Лоп. — Тя отмести поглед от Алтея и се загледа над водната шир. — Лавой е опасност. Трябва да се отървем от него.

— Но Лавой… — започна Алтея, но внезапно Янтар скочи на крака и я прекъсна.

— Кораб! — извика тя, сочейки. На палубата долу, вторият наблюдаващ поде вика и засочи в същата посока, в помощ на човека зад щурвала. Сега вече Алтея я видя — мачта, която се движеше зад рехава редица от дървета върху продълговата ивица земя, близо до мястото, където Янтар бе гледала по-рано. Корабът вероятно бе изчаквал, за да позволи на Парагон да се приближи, преди да започнат покушението.

— Пирати! — потвърди Алтея и изкрещя „ПИРАТИ!“ надолу, за да предупреди екипажа. Сякаш съзнаващи, че са били забелязани, от флагщока на другия кораб се разгърнаха цветове — червено знаме с черна емблема. Алтея преброи шест малки лодки, които биваха подготвяни да се спуснат. Значи това беше тактиката им: малките лодки щяха да тормозят Парагон и да се качат на борда му, ако им се удадеше възможност, докато по-големият кораб се опитваше да го насочи към плитчините отпред. Ако мъжете от малките лодки успееха да превземат палубата на Парагон, можеха нарочно да го изкарат на сушата и да го разкостят, без да бързат. Сърцето на Алтея задумка. Бяха говорили за това, бяха се подготвяли за него, но някак то успя да я потресе. Макар и само за миг, страхът я сграбчи толкова силно, че не можеше да си поеме дъх. Мъжете в тези лодки щяха да направят всичко по силите си да я убият. С усилие успя да промъкне един дъх сред ужаса си, затвори очи, след което ги отвори широко. Нямаше време да се бои за собствения си живот. Корабът зависеше от нея.