![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Брашън бе изскочил на палубата още при първото ѝ предупреждение.
— Вдигни платната! — извика му Алтея. — Опитват се да ни нападнат като глутница, но можем да им избягаме. Шест малки лодки и кораб-майка. Бъди предпазлив! Пред нас има плитчини. — Тя се обърна към Янтар: — Върви долу при Парагон. Кажи му, че трябва да ни помогне да го задържим в най-добрия канал. Ако пиратите започнат да ни настигат, дай му оръжие. Може да направи доста, за да отблъсне малка лодка. Аз ще продължа да наблюдавам оттук. Капитанът ще ръководи палубата.
Янтар не чака да чуе повече. Тя изчезна, придвижвайки се надолу по въжетата като паяк сякаш го беше правила цял живот. Парагон заплава редом до ивицата земя и малките лодки забързаха да го пресрещнат. Във всяка имаше по шестима мъже на греблата, а другите стискаха оръжия или куки и изчакваха да им се открие възможност. Под нея, на палубата на Парагон кипеше оживление. Някои от моряците бързаха да опънат още платна, други раздаваха оръжия или заемаха позиции за наблюдение по цялото протежение на перилата. Бясната дейност не приличаше на координираната подготовка, която се бе надявала да види.
Алтея почувства внезапен прилив на надежда. Вълнението я зашеметяваше и потискаше страха ѝ. След всичкото това чакане, шансът ѝ най-после бе дошъл. Щеше да се бие и да убива. Всички щяха да видят на какво е способна; след това щеше да им се наложи да я уважават.
— О, Парагон — прошепна на себе си, внезапно осъзнала източника на чувствата си. — О, корабе, няма нужда да се доказваш пред когото и да е. Не позволявай това да те обладае.
Дори да бе усетил мислите ѝ, не го показа. Тя почти се радваше, че може да замаскира страха си с неговото самохвалство. Извика към Брашън местоположението на приближаващите лодки, за да може той да ги избегне, докато в същото време Парагон крещеше за тяхната кръв. Янтар все още не му беше дала оръжие. Той ревеше заканите си и се мяташе мощно, като размахваше ръцете си на сляпо в търсене на жертва, навлязла в обсега му. Докато Алтея наблюдаваше от полюшващата се височина, две от малките лодки забавиха усилията си при вида и шума от побеснялата фигура. Останалите четири дойдоха необезпокоявани. Вече можеше да ги види ясно. Мъжете носеха червени кърпи с черен знак на челото. Повечето от тях бяха с татуирани лица. Те отвориха широко усти и размахали мечове, закрещяха собствените си заплахи към кораба.
Случващото се на палубата на Парагон беше по-неясно за Алтея. Такелаж и платна препречваха погледа ѝ, но тя можеше да чуе как Брашън реве заповеди и проклятия. Продължи да съобщава позицията на малките лодки. Зарадва се, щом видя, че две от тях вече изоставаха. Може би щяха да се изплъзнат на всичките. Брашън издаде заповед с намерението да ги избегне, но дивото навеждане на фигурата осуетяваше опитите на кормчията. От мястото си Алтея чу извисилия се веднъж глас на Янтар:
— Аз решавам! — категорично заяви тя на някого.
Сърцето на Брашън се сви. Цялата тренировка на екипажа се бе оказала безплодна. Потърси с поглед Лавой, който трябваше да командва стрелците. Също така трябваше и да въдворява ред на палубата, но мъжът беше изчезнал. Нямаше време да го търси — екипажът трябваше да се задейства сега. Мъжете се щураха наоколо като безнадзорни деца, играещи някаква дива игра. При това първо предизвикателство повечето от тях отново се бяха превърнали в бреговата измет, която бе наел в Бингтаун. С разочарование си припомни добре организирания си план: една част от мъжете да защитават кораба, втора — готова за нападение, докато третата съблюдаваше плаването. По такелажа досега трябваше да са се наредили стрелци. Не бяха. Прецени, че може би половината от екипажа му си спомняше какво трябва да върши. Някои се пулеха или надвесваха над парапета, крещейки и обзалагайки се сякаш гледаха конно надбягване. Други крещяха обиди към пиратите и размахваха оръжията си срещу тях. Видя двама мъже да се карат за един меч като ученици. Най-зле от всички беше корабът, който се мяташе напосоки, вместо да се подчинява на щурвала. С всеки миг пиратите настъпваха по-близо.