Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Кормчията изгледа всичко, без да помръдне.

— Има още шестима — отбеляза лаконично той.

— Мислиш ли, че ще се предадат? — изпъшка корабокрушенецът, поемайки си жадно въздух.

— Съмнявам се.

Мъжът кимна.

— Опасявам се, че си прав.

Виковете доведоха шестимата стражи, които обградиха корабокрушенеца и започнаха да го налагат с палките си, сваляйки го на земята. Но той не спираше да се бори. Методично, един по един, свали стражите на хлъзгавите от кръв дъски. Смазваше главите им, прекършваше вратовете им и изваждаше очите им, докато накрая остана само един, който побягна, пребледнял от суеверен страх.

— Назад! — прозвуча глас.

Мъжът се изправи на крака. Кръв шуртеше от него, кожата му висеше на ленти от гърба и раменете. Капитан Хесалт бе насочил арбалет към него.

— Кой си ти? — попита той.

Мъжът бръкна в устата си и извади кървав зъб.

— Името ми няма да означава нищо за теб. Ще стреляш ли, или не?

— Реших първо да поговоря с теб. Така е по-учтиво.

— Гуглата да отнесе учтивостта ти. Просто стреляй.

Хесалт се колебаеше. Колко пари мога да взема за такъв воин! Жалко, че трябва да го убия като побесняло куче. Но той заслужи смъртта си няколко пъти, а моряците ме гледат…

Хесалт стреля. Стрелата се заби ниско в гърдите на мъжа и го отхвърли назад към планшира, където той се свлече. Хесалт снижи арбалета. Каква загуба! Е, ако другите десетима са като този, може би все пак ще изкарам някакви пари от тази бъркотия.

Тих стон накара капитана да се обърне. За негово изумление, мъжът се опитваше да стане. Той се подпря с ръка на планшира, набра се и успя да се изправи, като стрелата продължаваше да стърчи от гърдите му. Хесалт отстъпи назад. Гърлото му се бе свило от ужас. Що за магия бе това? Нима някакъв бог закриляше този мъж?

— Винаги — изръмжа корабокрушенецът — става по трудния начин.

Без да обръща внимание на стрелата, той се обърна към Хесалт и рече:

— Отстъпи ми този кораб и няма да убия другиго. Какво решаваш?

Капитанът само го зяпаше втренчено и примигваше. Беше чувал истории за такива ужасии… но ги бе смятал за глупави измислици…

Корабокрушенецът направи крачка към него.

— Говори, човече! Поне веднъж спаси нечий живот!

— Аз… ами… кой? Какво… си ти?

Мъжът изръмжа, сграбчи Хесалт за ризата и го запрати към планшира.

— Твърде късно.

С едно бързо движение, той вдигна капитана и го хвърли през борда. След това се обърна към втрещените моряци.

— Аз съм Лоста. Железния лост. Завладявам тази галера в името на Пурпурната гвардия. Кормчия!

— Да?

— Поеми на югозапад към нос Стратем.

— Тъй вярно, капитане. Югозапад.