Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Храмът беше превзет… или както Гул’дан предпочиташе — прочистен. Жреците, които останаха храбро и глупаво да се противопоставят на вълните от орки, бяха безмилостно избити с бързина и ловкост. Нер’зул разбра, че телата им са били осквернени и откри, че част от него все още пази достатъчно състрадание, за да успее да се отврати от тази мисъл. Тези осквернени тела отдавна ги нямаше, както и свещените им предмети. Голяма част от храма беше затворена, Съветът и слугите му не се нуждаеха от толкова много място. Някои мебели бяха прибрани за нуждите на Съвета. Други бяха изпочупени, изхвърлени и заменени с тъмните, зловещо изострени украшения, които бързо започнаха неразривно да се свързват с Ордата. Цялата структура получи новото име Черен храм и вместо жреци и пророци, сега приютяваше лъжци и предатели. И Нер’зул с горчивина си мислеше, че самият той спада към тях.

Накрая Гул’дан свърши с писмата. Той посипа пудра върху мастилото, за да не се размаже. После вдигна поглед към бившия си господар и го изгледа с едва прикрито отвращение.

— Адресирай ги и бързо ги предай на вестоносците.

Нер’зул наклони глава. Той все още не можеше да се кланя на някогашния си чирак, а и Гул’дан много добре знаеше колко е разбит и не го притискаше. Старият орк седна на стола, който Гул’дан освободи, и в мига, когато тежките му стъпки престанаха да се чуват, започна да чете.

Гул’дан, разбира се, очакваше той да прочете писмата. И наистина, в тях не се съдържаше нищо, което Нер’зул да не знае. Той присъстваше на всички срещи на Съвета в сянка, въпреки че беше принуден да седи на студения под в Черния храм, вместо на огромната каменна маса, където седяха онези, които имаха истинска власт. Той не беше сигурен защо му бе позволено дори това, знаеше само, че Кил’джейден има причина да го иска там. Иначе беше сигурно, че Гул’дан отдавна щеше да се отърве от него.

Очите му преминаха по думите и той се погнуси от тях. Почувства се абсолютно безпомощен като муха, хваната в лепкавия сок, който се стича по кората на дърветата олемба46. Или който някога се стичаше по тях. Нер’зул беше чул, че дърветата, които даваха сладкия нектар, са били или изсечени за дървесина, нужна за оръжия, или умираха. Старият орк се отърси от образа в съзнанието си и започна да навива пергаментите. Но очите му се спряха върху празните листи до все още пълната мастилница и писалката.

Идеята му беше толкова дръзка, че сърцето му за миг замря. Той бързо се огледа наоколо. Беше напълно сам и нямаше причина Гул’дан скоро да се върне. Гул’дан, Кил’джейден, Съветът — те мислеха, че е разбит, безобиден като стар беззъб вълк, който ще топли старите си кости край огъня, докато се предаде на смъртта в съня си. И до голяма степен бяха прави. Но не изцяло.

Нер’зул се беше примирил с факта, че позволи да му бъде отнета властта. Отнеха му властта, но не и волята. Ако му бяха отнели и нея, той изобщо нямаше да може да се възпротиви на Кил’джейден. Нер’зул не можеше да действа директно, но можеше да се свърже с някого, който може.