Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Бавачката на ангели [bg]
Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бавачката на ангели [bg]

Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество. „Бавачката на ангели“ е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика. Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели“, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа. Очаквайте деветия роман за Патрик и Ерика „Укротителят на лъвове“.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 158
Перейти на страницу:

– Всички ли са невредими?

– Да, за щастие – отговори Ана и другите кимнаха.

– Спокойно ли е, откакто ни се обадихте? – попита Паула и огледа наоколо. Макар и да вярваше, че стрелецът отдавна е изчезнал, не можеше да поеме риска да действа въз основа на това предположение. Откакто пристигнаха, се ослушваше напрегнато и за най-малкия шум.

– Да, не сме чули нищо повече. Искате ли да видите къде попаднаха изстрелите?

Изглежда, Ана бе поела командването, а другите двама стояха предпазливо зад нея. Мортен беше прегърнал Ева, която се взираше право напред, скръстила ръце на гърдите си.

– Естествено – отвърна Мелберг.

– Стана в кухнята – каза Ана и ги поведе натам, след което спря на прага на помещението. – Както виждате, куршумите са били изстреляни отвън и са минали през прозореца.

Паула огледа пораженията. По целия под бяха пръснати стъкла, но най-много парчета имаше под разбития прозорец.

– В кухнята имаше ли някого по време на стрелбата?

– Ева беше вътре – каза Ана и леко побутна Ева.

Тя вдигна бавно поглед и огледа помещението, сякаш го виждаше за пръв път.

– Чу се гръм – каза тя. – Звукът беше толкова силен. Не разбрах какво става. След това отново гръмна.

– Значи, два изстрела – каза Мелберг и влезе в кухнята.

– Не бива да стъпваме вътре, Бертил – каза Паула.

Вътрешно ѝ се искаше Патрик да беше тук. Не беше сигурна, че ще може собственоръчно да озапти Мелберг.

– Няма страшно. Бил съм на повече местопрестъпления, отколкото ти ще видиш през цялата си кариера, така че знам какво може и какво не може да се прави – каза той и стъпи върху едно голямо парче стъкло, което се строши под тежестта му.

Паула си пое дълбоко дъх.

– Все пак мисля, че Турбьорн и екипът му трябва да заварят местопрестъплението непокътнато.

Мелберг се престори, че не я чува, и се приближи до дупките, които куршумите бяха оставили в стената.

– Аха! Ето ги калпазаните! Къде са ви найлоновите торбички?

– В третото чекмедже – каза Ева разсеяно.

Мелберг издърпа чекмеджето и извади ролка торбички за фризер. Откъсна една и си сложи чифт ръкавици за миене на съдове, които висяха от кранчето на мивката.

– Да видим сега – каза той, щом се върна обратно до стената. – Не са много навътре, така че лесно ще ги извадя. Няма да има много работа за Турбьорн.

– Но първо трябва да се направят снимки и... – възрази Паула, но Мелберг като че ли не чу и дума от казаното.

Вместо това изчовърка куршумите от стената и ги пусна в торбичката, която вдигна самодоволно пред себе си, след което я прибра в джоба си. После свали шумно ръкавиците и ги хвърли в мивката.

– Трябва да се внимава с отпечатъците – каза той и сви вежди. – Много е важно за събирането на доказателства. След толкова години служба тези навици са се вкоренили в мен.

Паула прехапа устни толкова силно, че усети вкус на кръв в устата си. Побързай, Хедстрьом, повтаряше си тя. Но никой не отговори на молитвите ѝ и Мелберг продължи небрежно да тъпче стъклата по пода.

16

Фелбака, 1931

Усещаше погледите, вперени в тила ѝ. Хората си мислеха, че Дагмар не схваща нищо, но тя нямаше да се остави да бъде измамена, най-малкото от Лаура. Дъщеря ѝ се преструваше на много добра и печелеше симпатиите на всички. Обясняваха как била истинска малка домакиня и колко жалко било, че има майка като Дагмар. Никой от тях не осъзнаваше каква всъщност е Лаура, но Дагмар виждаше отвъд лицемерието ѝ. Знаеше какво се крие под повърхността. Лаура носеше същото проклятие като нея. Беше жигосана, макар белегът да беше под кожата ѝ и да не си личеше. Двете деляха една и съща съдба и Лаура не биваше да си въобразява друго.

Дагмар трепереше леко, седнала на кухненския стол. Със сутрешната чашка бе изяла и един гол сухар, като напук изрони колкото се може повече трохи. Лаура мразеше по пода да има трохи и нямаше да миряса, докато не ги измете. Няколко трошици бяха паднали на масата и Дагмар ги събори на земята. На малката щеше да ѝ се отвори работа след училище.

Дагмар барабанеше неспокойно с пръсти по покривката. Изпитваше тревога, на която постоянно трябваше да намира някакъв отдушник. Отдавна не можеше да стои спокойно на едно място. Бяха минали дванайсет години, откакто Херман я напусна. Въпреки това тя все още можеше да усети ръцете му, опипващи тялото ѝ. Тяло, което толкова се бе променило, че тя вече нямаше нищо общо с девойката от едно време.

Гневът, който бе изпитала към него в малката, стерилна болнична стая, сякаш се беше изпарил. Тя го обичаше и той я обичаше. Нещата не се бяха получили така, както си представяше, но поне беше хубаво да знае чия е вината. Всяка секунда, дори в сънищата си, Дагмар виждаше пред себе си лицето на Карин Гьоринг, която я гледаше надменно и подигравателно. Ясно беше, че унижението на Дагмар и Лаура ѝ е доставило удоволствие. Дагмар забарабани още по-силно по масата. Мислите за Карин я бяха обсебили и именно благодарение на тях и на алкохола успяваше да върви изправена ден след ден.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)