Смъртта на една марионетка [bg]

За десетте минути път до къщата на Еслин Роза намери — според нея — задоволителен за Кити отговор на този въпрос. Първо, щеше да посочи какви опасности крие един аборт за тялото, а и за психиката й. После щеше да попита Кити дали се е замисляла колко пари поглъща отглеждането на дете. Отиват хиляди: да се грижиш за него, докато стане на осемнайсет, а дори и тогава, ако се вярваше на приказките на зълва й — сестрата на Ърнест, — още три години ще трябва да плащаш, та да завърши университет. „Но ти няма защо да се тревожиш за това финансово бреме — чу се да казва Роза, — аз ще се погрижа за всичко“.

От друга страна, ще й даде ясно да разбере, че след уреждането на формалностите около осиновяването няма да има нищо против Кити да продължи да вижда детето, когато поиска. „Изключено е да не постигна своето“, помисли си Роза, докато караше (много по-бързо от необходимото) по улица „Карадайн“ с тези три довода — огромни спестявания, никаква отговорност и пълен достъп до детето. Вече забрави за предишното си предположение, а именно че майчиният инстинкт на Кити вероятно е отрицателна величина, което тутакси лишаваше от смисъл аргумент номер три.

Впоследствие обаче се оказа, че има опасност всички логически разсъждения на Роза да отидат на вятъра. Защото, щом натисна звънеца на къщата и го чу да дрънка отвътре по толкова познат начин в хола, целият старателно обмислен разговор се изпари от главата й и тя стоеше пред прага разтреперана от силното желание все някак да постигне това, за което е дошла. А когато Кити отвори вратата, каза: „Здрасти“, и зашляпа с пухкавите си чехли към кухнята, Роза я последва, влачейки несигурно крака и с пресъхнала от напрежение уста.

Кухнята си беше съвсем същата като преди. Това я изненада и същевременно й подейства успокоително. Беше очаквала Еслин да е променил много неща, че Кити е поискала нови мебели, тапети, плочки. Очевидно не беше. Роза видя оплескана с яйце и мазнина чиния, тигана върху котлона и долови миризмата на традиционната тежка английска закуска. „Всички тези мазнини едва ли се отразяват добре на бебето“, помисли си тя с чувство за собственост. И това я върна отново към причината за нейното посещение. Докато Кити прибираше кутия с масло, цялото наръсено с кафяви трохи от препечените филийки, и портокалово сладко, Роза направи бърз преглед на положението.

Моментално се замисли дали да се остави на милостта на Кити. Да й разкрие как винаги си е мечтала да има дете и това може да е последният й шанс. Почти веднага отхвърли идеята. Кити просто ще обърне и двата си палеца надолу. Ще й хареса да види Роза унижена. Друго трябваше да направи — как не се сети досега, — да предложи пари. В банката има пет хиляди лири и бижута, които може да продаде. Ето, това е начинът. Да не показва пред Кити колко е отчаяна, а да запази спокойствие и дори да прояви безразличие. Да вмъкне темата ей така между другото, едва ли не непринудено: „Надали ще е много забавно да се занимаваш с бебе сега, когато си сама.“ Или: „Сега, след като си отиде Еслин, очакваш, предполагам, бебето с малко по-различни чувства.“ Кити махна трохите от масата, като просто ги бутна на пода с ръкава на халата си, и покани Роза да поседне.