Тръстиковият път [bg]
- Автор: Бърк Джеймс Лий
- Серия: Дейв Робишо #11
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-295-
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръстиковият път [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво правиш? — попитах аз.
Той погледна настрани, после се изсекна и въздъхна.
— Захванах се с Ритър. Никой ли не е идвал?
— Не.
— Работата се разсмърдя.
— Не искам да слушам.
— Мъчех се да помогна. Би ли се съгласил някой друг да те прикрива ден след ден?
Изглеждаше отчаян. Разтърка лицето си, после закачи с лакът чашата и се поля с кафе.
— Разправяй — смилих се аз.
— Ритър имал връзка с една стриптийзьорка, Джанет Гиш. Тя перяла крадени пари в индианските казина по поръчка на някакви умници от Джърси. Ритър спипал умниците, но не закачил Джанет. Уговорката била да я посещава поне веднъж месечно. И знаеш ли какво? Джанет взела, че си паднала по Ритър, можеш ли да повярваш? На него му харесало и почнал да я залъгва, че ще се оженят веднага щом успее да се отърве от жена си. А междувременно чукал Джанет всеки петък следобед в един мотел до аерогарата. Миналата седмица тя отишла да пазарува и кого мислиш срещнала в супера? Ритър заедно с госпожата. Ритър се направил на ударен и забил поглед в консервите по лавиците, сякаш за пръв път виждал такова нещо. Добре де, какво би могъл да направи, запитала се тя. Да ни запознае ли? Само че след малко чула от съседния ред гласа на госпожата: „Видя ли я онази? Цици като бидони. И то с татуировка. Не я ли забеляза?“. А Ритър рекъл: „Никога не съм си падал по дойните крави“. И двамата се разкискали. Джанет решила да му го върне тъпкано. Тя се знае с Ниг и Ситния Уили, защото беше арестувана за проституция, а те й уредиха гаранцията. Обади ми се да пита дали прокурорът ще й опрости обвинението в проституция, ако издаде Ритър. Казах, че е възможно, но сигурно ще я обвинят за пране на пари, тъй че може би има по-добър начин да натрие носа на негодника. Накарах я да звънне посред нощ на жена му и да й каже колко съжалява, че не са се запознали в супера, защото навярно имат много общо. После тя навлезе в подробности за сексуалните навици на Ритър и сподели колко е досадно, че с всичките си любовници той използва една и съща изтъркана реплика — а именно, че жена му е дърта кучка, че го излага пред обществото и ще я зареже веднага щом успее да прехвърли всички дългове на нейно име. Само след десет минути Ритър довтаса през моста на западния бряг, където живее Джанет. Тя беше залостила задната врата, но той измъкна чук от багажника, строши стъклото на вратата и се опита да протегне ръка до вътрешната брава. Тогава го халосах с поилката за птички.
— Ударил си го с циментова поилка за птички?
— Изслушай ме първо. Братът на Джанет има автомивка точно зад блока. Като почна Ритър да се опомня, настаних го на дясната седалка в колата му, закопчах го с белезници за вратата, свалих гюрука и подкарах към мивката. Рекох му: „Дон, ти си мръсно ченге. Време е да измиеш греховете, да започнеш отново и поне известно време да не си вадиш от гащите оная работа. Ти нагласи оная история край Ачафалея и едва не претрепа моя човек, нали?“. А той вика: „Каквото и да правиш, пак си оставаш тъп дебелак, Пърсел“. Тогава вкарах колата вътре и натиснах всички копчета за най-основно миене с топла вода. Маркучите заработиха, четките се завъртяха и натиснаха Ритър надолу. Спрях машините и му дадох втора възможност да си признае, но той се развика и взе да надува клаксона, тъй че пак пуснах мивката, спрях подвижната лента и го оставих там под пяната.
— Искаш да кажеш, че Ритър е още там? — трепнах аз.
— И да, и не. — Той сви устни като фунийка и въздъхна. — Много ми се беше струпало на главата. Джанет изпадна в истерия. Трошеше каквото й падне и хвърляше дрехи в куфара. После чух как нещо изпука на два пъти като мокър фойерверк. Върнах се в автомивката, но не видях никого. Само Ритър лежеше по очи в сапунената вода. Бяха го гръмнали веднъж в ухото и веднъж в устата.
Станах от масата и се загледах към мъглите над канала в близката тръстикова нива, за да скрия от Клит лицето си.
Когато се обърнах, очите му бяха влажни, устните му трепереха и приличаше на пиян, който току-що е сторил беля и се чуди дали да плаче, или да се смее.
После погледите ни се срещнаха. Той пребледня и изрече, сякаш това обясняваше всичко:
— Оплесках работата.
— Да, май си я оплескал, Клит.
— Само това ли ще кажеш?
— Влизай. Ще ти приготвя нещо за ядене — рекох аз и се упътих покрай него към къщата.
— Жилка… Дявол да те вземе, не ме гледай така.
Влязох в банята, измих си зъбите и се наплисках със студена вода. Мъчех се да прогоня лошите мисли, да не изкарвам гнева си върху един приятел, който е загазил заради мен. Но вярвах, че Ритър е знаел нещо за смъртта на майка ми, а сега бе млъкнал завинаги. Избърсах се и отидох в кухнята.