Реката на тайните [bg]

Въпреки недостатъците си Хари беше пример за подражание за Мърсър, човекът, на когото несъзнателно се опитваше да прилича. Десетте години, прекарани под влиянието на Хари, бяха направили Мърсър такъв, какъвто беше сега. И в същия миг Мърсър осъзна, че старият му приятел винаги е бил спасително въже, котва, не само в сегашната агония, но и през цялото време, откакто се познаваха.

Сун усети, че работата му не дава желаните резултати.

Не очакваше, че американецът ще намери начин да се измъкне от въздействието на иглите, но въпреки това виждаше, че Мърсър се изплъзва от болката. Причиняването на още страдания нямаше да постигне нищо. Той извади една от иглите, които бе забил, за да отвори геометричните точки, и създадената от него крехка система на изкуствени пътища рухна.

Болката и дори споменът за нея изчезнаха. Мърсър беше само леко задъхан. Знаеше, че е издържал, и след миг установи, че няма последици. Изтезанията сякаш не се бяха случили, макар да си спомняше, че само допреди няколко секунди глезените му сякаш бяха разтопени до костта.

Инквизиторът наведе глава в знак на уважение, докато изваждаше иглите от тялото му и ги нареждаше на черната кърпа. После изключи касетофона.

— Браво. Издържа на иглите, но не смятай това за победа. Господин Лиу ми даде два дни, за да получа информацията, която иска. Утре ще започна с менгемета и чукове. Психическото преодоляване на въображаемата болка е едно, но да видим какво ще направиш, когато наистина изгоря петите ти и стегна в менгеме тестисите ти. Уверявам те, че да изпитваш болка, докато гледаш как осакатяват тялото ти, е съвсем различно.

Мърсър не каза нищо. В очите му блесна предизвикателство. Сун се обърна и тръгна към вратата. Пазачите влязоха, отнесоха Мърсър в килията му и му оставиха само купа с вода, още една с ориз и кофа с капак.

Той лежа на пода цял час, докато бавно се съвземаше от неописуемото преживяване. Масажира мускулите си, които се бяха схванали от болката, но с изключение на това се чувстваше добре. Стомахът му се сви от миризмата на храната. Устата му бе пресъхнала и беше жаден. Но нямаше доверие на храната, оставена от китайците. Сигурен беше, че или в ориза, или във водата има опиати, затова ги изсипа в металната кофа. Облегна се на стената и огледа всеки сантиметър на стаята на слабата светлина на единствената крушка.

— Добре, Хари — прошепна Мърсър, — твоето вдъхновение ми спечели още няколко часа. Имаш ли представа какво бих могъл да направя с тях?

„Избягай, тъпако“ — сякаш чу въображаемия отговор.

— Лесно е да се каже. Намирам се в бетонна стая със заключена стоманена врата. Пантите са от външната страна. Над вратата има ръждясала решетка на вентилационната система, широка трийсет и висока двайсет сантиметра. С изключение на крушката на тавана и жицата нямам нищо друго освен две празни купи, една препълнена кофа и боксерки. Какво предлагаш?

Разбира се, отговор не последва.