Рубинения кръг [bg]

Естествено, хукнаха след нас.

— По-бързо — казах и сграбчих ръката й, докато тичахме по тротоара.

Серията от клаксони възвести, че светофарът е светнал зелено и вбесените шофьори са разбрали, че не могат да заобиколят изоставената ни кола. Виковете зад нас ни предупреждаваха, че и нещо друго се бе объркало, и когато се обърнах, видях мъж и жена в бежови костюми да се носят по тротоара право към нас, нехаещи за пешеходците по пътя си. Дотук с избягването на сцени на публични места.

Тротоарът пред нас изглеждаше по-многолюден от обикновено, сякаш хората се тълпяха около нещо. Страхотно. Подобно забавяне беше последното, от което имахме нужда. Още един бърз поглед назад ме увери, че един алхимик — висок почти колкото мен — бързо напредва към нас. Приближих до тълпата и видях, че пешеходците се бяха спрели, за да се полюбуват на дрехите, които собственикът на магазина бе изложил право на тротоара като един вид реклама. Рокли, прозрачни шалове, блузи и други дрехи образуваха ярка пъстроцветна феерия, която заставяше дори най-безразличния минувач да се спре и да й се възхити. Двамата със Сидни се промушихме през група жени, вперили прехласнати погледи в пурпурна копринена рокля, и аз видях алхимиците едва на метър зад мен.

Сидни се озърна и по устните й неочаквано пробягна усмивка. Произнесе магическо заклинание, което се изгуби в шума на улицата, но действието му бе мигновено. Всички красиви дрехи около нас избухнаха и се разпиляха на тънки лентички във всички цветове на дъгата. Те се посипаха около нас като разноцветна завеса, през която бе невъзможно да се види каквото и да било. Настана хаос, когато хората закрещяха от удивление, неуверени дали беше терористична атака, или ефектен рекламен трик.

— Хайде — подкани ме тя и ние отново се втурнахме напред.

Докато тичахме, чух висок тревожен вик от някого, когото разпознах — Лия Дистефано. Това беше нейният магазин, което обясняваше лукавата усмивка на Сидни. Почувствах се малко виновен… но угризенията ми мигом се стопиха. Веднъж Лия бе ушила великолепна рокля за Сидни — наситено червена, в древногръцки стил. Сидни беше толкова красива в нея, че в първия миг си помислих, че сънувам. Трябваше да отдам дължимото на Лия за таланта й. От друга страна, модната дизайнерка толкова отчаяно искаше Джил за свой модел, че тайно бе публикувала реклама с нея — същата, която Алисия бе сложила в дървената кутия, донесена от Джаки на Сидни. Не бях изцяло наясно с отношенията между Алисия, Воините, нито по какъв начин тази реклама ги свързваше с Джил, но несъмнено тя бе изложила Джил на риск.

— Извинявай, Лия — промърморих, докато профучахме покрай магазина й. — Следващия път си подбирай по-подходящи модели.

След една пресечка имаше цветарски магазин, в който веднъж се бях отбил. Без да проверим дали ни следят, ние набързо се втурнахме през вратата, подпряна отворена на следобедната горещина. Мигом ни лъхна опияняващото ухание на рози и лилии. Разноцветни букети изпълваха магазина, но аз погледнах през тях, спомняйки си това, което бях видял последния път, когато бях тук: задна врата. Магазинът имаше два входа — единият гледаше към главната улица, а вторият — към паркинга в улицата отзад. Кимнах и се усмихнах на изненаданата цветарка, после повлякох Сидни през магазина към задната врата, сякаш беше нещо съвсем нормално.