Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Прекрасни, благодаря.
— Струва ми се, че беше екстра, мама му стара.
Беа изцъка отчетливо. В нейно присъствие мъжете не биваше да произнасят „мама му стара“. Лев се обърна към нея. Усмихваше се, но Дейзи разпозна опасната искрица в погледа му.
— Какво, княгиньо, да не Ви обидих?
Тя не искаше да отговаря, но господин Пешков я гледаше очаквателно и не отмести поглед. Най-накрая тя произнесе:
— Бих предпочела да не чувам вулгарни думи.
Събеседникът й извади пура от кутията си. Не я запали веднага, а я помириса и я повъртя между пръстите си. — Искам да ви разкажа нещо — започна той и огледа масата, за да е сигурно, че всички слушат — Фиц, Олга, Бой, Дейзи и Беа. — Когато бях малък, обвиниха баща ми, че е пасъл добитъка си на чужда земя. Дребна работа, ще си речете, нищо, че е бил виновен. Само че го арестуваха, и управителят на имението издигна ешафод на северната ливада. После дойдоха войниците, хванаха ме заедно с брат ми и майка ми и ни замъкнаха там. На ешафода бе баща ми с клуп на врата. Тогава пристигна земевладелецът. Дейзи не бе чувала това. Погледна към майка си — Олга изглеждаше също толкова изненадана.
Малката групичка на масата се беше умълчала.
— Накараха ни да гледаме, докато бесеха баща ми — обясни Лев. Обърна се към Беа. — И знаете ли? Странно, но и сестрата на земевладелеца беше там.
Захапа пурата, овлажни края й и отново я извади.
Дейзи видя как Беа побледнява. За нея ли ставаше дума? — Сестрата беше около деветнадесетгодишна и беше княгиня — продължи Лев и гледаше пурата си. Дейзи дочу как Беа нададе слаб вик и разбра, че разказът е за нея. — Стоеше там и гледаше как го бесят, студена като лед — обясни баща й.
После погледна Беа директно и завърши:
— Ето какво наричам вулгарно.
Възцари се дълъг миг на тишина.
Лев отново захапа пурата си и попита:
— Някой да има огънче?
VI
Лойд Уилямс седеше на кухненската маса в дома на майка си в Олдгейт и напрегнато изучаваше една карта. Денят бе събота, 4 октомври 1936 година, и днес щеше да има безредици. Старият римски Лондон, построен върху хълм край реката Темза, се намираше под днешния финансов център — Сити. На Запад от хълма бяха домовете на богатите и театрите, магазините и катедралите, които обслужваха потребностите им. Къщата на Етел беше на изток от хълма, близо до доковете и бедните квартали. В продължение на векове тук бяха пристигали вълни от преселници, готови да се пречупят от работа, за да могат един ден внуците им да се преместят от Ийст Енд в Уест Енд. Картата, която Лойд изучаваше толкова внимателно, бе част от специалното издание на Дейли Уъркър, вестника на Комунистическата партия. Тя показваше маршрута на днешния поход на Британския фашистки съюз. Планираха да се съберат край Тауър, на границата между Сити и Ийст Енд, и да потеглят на изток — право в еврейския квартал Степни.
Освен ако Лойд и хора като него не ги спрат.
Според вестника във Великобритания имаше триста и тридесет хиляди евреи, като половината от тях живееха в
Ийст Енд. Повечето бяха бежанци от Русия, Полша и Германия, където са живеели в страха, че всеки ден полицията, армията или казаците могат да нахлуят в града, да започнат да обират семействата, да пребиват старците, да насилват младите жени и да изправят до стената бащите и братята им, за да ги разстрелят.
В бедните квартали на Лондон тези евреи бяха открили място където имаха правото да живеят точно толкова, колкото и всеки друг. Как ли щяха да се почувстват, ако погледнеха през прозореца и видеха по улиците им да марширува сбирщина униформени негодници, зарекли се да ги унищожат? Лойд си казваше, че това просто не бива да се допуска. Според Дейли Уъркър фашистите можеха да тръгнат от Тауър само по два пътя. Единият минаваше през Гардинърс Корнър, кръстовище на пет улици, известно като Портата към Ийст Енд; другият — по улицата на Кралския монетен двор и тясната улица „Кейбъл“. Имаше още десетина маршрута, по които сам човек можеше да върви по страничните улички, но не и колона в поход. Улицата „Св. Георги“ водеше до католическия квартал Уопинг, а не към еврейския Степни, и нямаше да свърши работа на фашистите. Дейли Уъркър призоваваше улица „Кейбъл“ и Гардинърс Корнър да бъдат преградени от жива стена, която да спре похода. Вестникът често приканваше към неща, които не ставаха: стачки, революции или — последно — съюз на всички леви партии, за да бъде създаден Народен фронт. Живата стена можеше да е поредната фантазия. Хиляди хора щяха да са необходими, за да бъде Ийст Енд защитен ефикасно. Лойд не знаеше дали ще дойдат достатъчно.