![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да има някаква логика — настоя Тифани, взирайки се нагоре в изгряващите звезди.
— Е — сви рамене Летиша, — прочетох го в „Любовни заклинания“ от Анатема Гнезди, ако това ти е от помощ.
— Да не е онази книга със снимка на авторката, седнала върху метла? — възкликна Тифани. — Дето седи в обратната посока, бих могла да додам. При това без обезопасителен колан. И нито една вещица, която изобщо съм срещала, не носи защитни очила. А това да качиш и котката е направо немислимо! Името също е измислено. Видях книгата в каталога на „Льольо“. Пълен боклук е. Само за разни ревли, дето си мислят, че единственото, което ти трябва, за да направиш магия, е да си купиш много скъпа метла с полускъпоценен камък, лепнат върху дръжката. Без да се обиждаш. Със същия успех можеш да вземеш пръчица от някой плет и да я наречеш вълшебна.
Без да каже дума, Летиша пристъпи към живия плет, който разделяше полето от пътя. Под всеки плет все ще откриеш по някоя полезна пръчица, ако се разровиш достатъчно. Тя я размаха неопределено във въздуха и след пръчицата остана светлосиня диря.
— Като тази ли? — запита тя.
За известно време настъпи абсолютна тишина, ако се изключи случайното обаждане на бухал и за онези с много добър слух — шумоленето на прилепите.
— Струва ми се, че е време да си побъбрим хубаво, а на теб? — каза Тифани.
Глава 11
Вещерският огън
— Казах ти, че винаги съм искала да бъда вещица — повтори Летиша. — Нямаш си представа колко трудно може да е това, когато семейството ти живее в огромно имение и е толкова старо, че даже на герба му са изникнали няколко крака. Всичко това много обърква нещата и ще ме извиниш, но наистина ми се ще да бях родена с твоите несгоди. Открих каталога на „Льольо“ едва като чух две от слугините да се кискат над него един ден, като слязох до кухнята. Те избягаха, все така кискайки се, но го оставиха там. Не мога да поръчвам толкова неща, колкото ми се иска, защото прислужничката ми ме шпионира и докладва на майка. Но готвачката е свястна, така че ѝ давам пари и номерата от каталога и доставката отива на адреса на сестра ѝ в Шунково. Не мога обаче да поръчам нищо твърде обемисто, защото слугите все бършат от прах и чистят навсякъде. Наистина ми се ще да имам един от онези казани, които бълват зеления, но като те слушам, излиза, че е само за шоу.
Летиша беше взела още няколко пръчки от плета и ги забучи в земята пред себе си. Връхчето на всяка от тях светеше в синьо.
— Ами при всички останали е само за шоу — кимна Тифани, — но при теб предполагам ще почне да бълва пържени пилета.
— Наистина ли мислиш така? — въодушеви се Летиша.
— Не съм сигурна, че изобщо мога да мисля, ако съм с краката нагоре в кофа с пясък — намръщи се Тифани. — Знаеш ли, това прилича донякъде на магьосническа магия. Този трик… казваш, че бил в книгата на госпожа Гнезди. Виж, съжалявам, но написаното там наистина е льольовщина. Не е истинско. То е само за хора, които си мислят, че вещерлъкът се свежда до венчета, любовни отвари и голи танци — нещо, което не мога да си представя никоя истинска вещица да прави… — Тифани се поколеба, защото беше честна по природа, и додаде: — Е, може би, с изключение на Леля Ог в подходящо настроение. Описаното там е вещерлък без грубата работа, а истинският вещерлък е само груба работа. Ти обаче хващаш едно от глупавите ѝ заклинания за кискащи се слугини и го прилагаш върху мен и то действа! Има ли истинска вещица в рода ти?
Летиша поклати глава, а дългата ѝ златиста коса заблестя дори на лунната светлина.
— Никога не съм чувала да има. Дядо ми беше алхимик-любител, разбира се. Заради него замъкът вече няма източно крило. А майка ми… не мога да си я представя да прави магии, а ти?
— Тя ли? Категорично!
— Е, никога не съм я виждала, пък и тя наистина няма лоши подбуди. Казва, че само иска най-доброто за мен. Знаеш ли, загубила е цялото си семейство при пожар. Загубила е всичко — въздъхна Летиша.
Тифани не можеше да изпитва ненавист към момичето. Беше все едно да изпитва ненавист към объркано кутре, но не можа да се сдържи да не каже:
— И ти нямаше лоши подбуди, нали? Сещаш се, като си навряла някакво мое подобие нагоре с краката в кофа с пясък?
Летиша сигурно имаше неизчерпаем запас от сълзи. Вечно беше на косъм от разплакването.
— Виж — разкая се Тифани, — не ти се сърдя, честно! Макар че ми се ще да вярвах, че това е само едно заклинание. Просто го развали и можем да забравим цялата история. Моля те, не реввай пак. Всичко става толкова воднисто.
Летиша подсмръкна.
— Ами… аз такова… аз не го направих тук. Оставих го у дома. В библиотеката.