![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Грант обаче не беше привикнал да му казват какво трябва да прави.
— Времето ще покаже — промърмори неохотно той.
— Я ми покажи как да надниквам при Глори — поиска реликвата.
— Стая № 2 — кимна Грант Непреклонния. Той се пресегна и докосна лекичко едно от копчетата на пулта. На екрана се появи изображение на свръхзатлъстялата жертва на „Персифракс“, заспала в своя защитен мехур. Под нея стоеше причудлива и колоритна фигура, бръкнала с ръце в джобовете.
— Ей, Дог! — извика чичо Чарли. — Какво правиш там, воайорстваш ли?
От говорителя долетя нечленоразделен отговор.
— Е, аз съм в мониторната — обясни радостно чичо Чарли. — Тук има един джентълмен, който иска да се срещне с теб!
Грант Непреклонния извади джобно гребенче и започна да нанася малки корекции в прическата си.
След минута вратата се отвори и в стаята влезе едрият мъж, размахвайки масивните си като лопати ръце, сякаш бяха маховици на вечни машини.
— Дог, това е Грант — представи ги чичо Чарли.
— Брей, тъй ли? — попита мъжът, когото нарекоха Дог. Гласът му беше почти музикален: уелски тенор, загрубял от цигарения дим. Не изглеждаше никак впечатлен.
— Познавам Грант отпреди да се качиш на борда — похвали се чичо Черли. — Приятелчета сме от стари времена.
Дог Шварц смръкна и разтри енергично носа си. Грант Непреклонния погледна към върха на дясната си обувка.
Чичо Чарли зае позиция между двамата.
— Дог, Грант иска да чуе твоята история.
— Брей, тъй ли? — повтори едрият мъж. — И коя история по-точно иска да чуе?
Погледът на Грант Непреклонния се плъзна по месестото му лице.
— Чух, че сте стари познайници с нашия капитан, господин Шварц — рече той.
Дог Шварц повдигна крачолите на шарените си панталони и разкърши рамене, сякаш мускулите му се бяха схванали.
— Да, когато тя беше още хлапе — призна неохотно той. — Бяхме в една банда, или общинска служба — ако искате да го кажем другояче.
— Кажи му какво правехте — подкани го чичо Чарли. Дог Шварц въздъхна през стиснати зъби и се почеса с палец по веждата.
— Бяха ни изкарали отвън, да почистваме корпуса — заговори той монотонно. Викаха ни дращачите.
— Къде беше това, господин Шварц? — прекъсна го Грант.
— На Честност-2 — отвърна Дог и се потърка унесено по брадичката. — Точно така. Хъм. — Той оглеждаше скришом тайнствения приятел на чичо Чарли, опитвайки се да прецени що за птица е. И защо го наричаше господин Шварц?
— С какво се занимавате, господин Шварц? — попита Грант Непреклонния, сякаш го интервюираше за работа. — Как запълвате свободното си време?
Дог повдигна учудено рамене.
— С туй-онуй — рече той. — Тук и там. Гледаме да сме заети с нещо.
Грант Непреклонния пъхна ръце в джобове.
— Господин Шварц, мисля, че трябва да си поговорим откровено.
— Тъй ли смятате, значи? И за какво искате да си говорим?
Грант Непреклонния оголи равните си зъби в неясно подобие на усмивка.
— Капитанът — предложи тема за дискусия той. — Миналото. Бъдещето. А също и за чичо Чарли.
Стаята се изпълни с хленчещ, хриптящ, неравен шум. Изминаха няколко секунди, преди да осъзнаят, че това бе смехът на чичо Чарли.
— Знаех, че двамата ще си паснете, човече! — хъркаше доволно античният киборг. — Шибана карма, мой човек!
Веднага щом излязоха в коридора, двамата въоръжени часовои заеха позиции зад господаря си.
— Чакай малко, бе човек, господа, почакайте — извика чичо Чарли, който бързаше да ги настигне, все още стиснал с единствената си подвижна ръка всемогъщата вълшебна пръчица на доктор Ирск. — Пуснете ме до вратата. — Очевидно нямаше търпение да опита новата си играчка. Пръстите му пробягнаха по разноцветните копчета.
Или беше сгрешил, или в последния миг ръката му бе трепнала, а може би бе проговорило странното му чувство за хумор. В края на краищата обаче, се отвори вратата на стая № 4.
На прага застана Катлийн Бюфорт. Тя забеляза бързо отдалечаващата се група и без много да му мисли се втурна след нея. Разгневеният й, безумен писък разтърси стените.
В коридора бяха общо петима, всичките въоръжени и опасни. А срещу тях бе само невъоръжената Катлийн и нейното кибернетично „куче“. Изглежда пенсионираният пилот ги бе сметнала за фраски, които трябва да бъдат унищожени. Или пък смяташе, че това е последният й бой. А може би се надяваше да си осигури път към свободата. Разнесоха се уплашени викове, изстрели и писъци.