![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Син лъч като от неговото собствено оръжие, възпламени храсталака току до него. Изваден от вцепенението си, Джейк вдигна лявата ръка и отвърна на стрелбата, а след това се прехвърли през ръба на платото, плъзна се надолу и заподскача по камъните и скалните отломъци, ловък като същински апач.
Останалите почти бяха стигнали до подножието на платото. Малко преди Джейк да стигне до тях един лъч преряза скалата под него и той се плъзна надолу по гръб. Обърна се светкавично и се подготви да стреля по извънземните, достигнали ръба на платото. Уцели един, видя как другите се отдръпват и побягна с хората си към прикритието, където ги чакаше Долархайд.
Около тях проблясваха сини лъчи, а отгоре и от отстрани прииждаха още извънземни. Джейк спря, стреля и продължи да тича.
Точно както нареди Полковника.
Докато кроиха планове, Джейк така и не се сети, че този път няма само той да има демонско оръжие.
Обсегът му беше поне толкова добър колкото на най-добрата пушка, за която знаеше, а щетите бяха много по-тежки. За щастие на Долархайд и за още по-голямо щастие на хората му, слънчевата светлина ослепяваше извънземните. Иначе нито Джейк, нито другите петима щяха да се върнат живи. Джейк настигна мъжете точно до скалите, където чакаха ездачите, и се скриха зад тях.
Джейк се облегна на топлата каменна стена до другите и се опита да си поеме дъх, за да се подготви за следващата задача. Дано и тя мине добре.
Той хвърли поглед на хората си и се ухили широко. Виждаше, че знаят, че са успели и са оживели, а това бе най-голямата им награда.
Ако искат да се фукат обаче, няма как, никой няма да им повярва…
— Излизат — рече Нат от мястото си на скалите.
Каньонът се изпълни с извънземни, които излизаха от скрития вход или се спускаха по стръмния склон на платото. Оръжията им започнаха да излъчват синя светлина.
— Да тръгваме! — рече Долархайд.
Мъжете наскачаха на седлата. Долархайд се обърна към приклекналия до него Емет и му подаде далекогледа си:
— Вземи това и се качи, където ти показах. Ако видиш да излизат наши хора, стани и размахай ръце.
Емет кимна, взе далекогледа и го пъхна в ризата си. Долархайд видя как момчето започва да се изкачва с нож на колана и скрило внимателно далекогледа. Кучето го следваше като сянка.
Нат вече бе на коня, когато Долархайд и Ела се спуснаха при него от мястото за наблюдение. Изражението му странно напомняше това на Емет — сякаш би отдал чест, ако смееше. Той им кимна, обърна коня и се присъедини към останалите, които бе разпределил за флангова атака.
Джейк, Бронк и Хънт стигнаха до Нат. Изглеждаха доволни от добре свършената работа. Мъжете от бандата ги посрещнаха с одобрителни възгласи. Бронк и останалите вече поглеждаха нетърпеливо към конете си, готови да се присъединят. Джейк ги тупна по рамената и ги изпрати при другарите им.
Самият той продължи към Долархайд и Ела. Подмина Док, който вдигна глава и му се усмихна криво, докато приготвяше лекарската си чанта и оръжията си.
— Твои са — рече Джейк на Долархайд и посочи към каньона, пълен с извънземни.
Долархайд се усмихна.
— Добра работа!
Джейк му върна усмивката и погледна към Ела. Това е то.
Ела беше сплела косата си на дълга плитка. Извади пистолета си, провери го за последно и го пъхна отново в кобура. Тя погледна Джейк със светнали очи, но в тях нямаше нищо неземно — само гордост и решителност.
Джейк се обърна към Долархайд:
— Ако са там, ще ги измъкнем.
— На добър час — пожела им Долархайд.
Джейк и Ела се отдалечиха. Отправиха се към скрития вход, който водеше към най-големите им надежди и страхове.
Долархайд скочи на коня и се приготви за мига, който мислеше, че никога няма да настъпи. Вдигна ръка.
— Тръгваме!
Последваха го дузина мъже. Те бяха от онзи тип, които биха го последвали дори и в ада. Но сега отиваха просто на война.
Нат Колорадо пристигна при ездачите под негово командване в далечния край на хребета. Тук го очакваше другата половината от бандата на Джейк Лонерган. Нат огледа лицата им. Тези мъже приличаха толкова много на мъжете, които всекидневно виждаше в ранчото. Но в очите им имаше нещо, което в очите на работниците на Долархайд нямаше. Това беше поглед, подобен на погледа у апачите от миналата нощ. Това, че и едните, и другите се изправяха срещу враг, с когото никой не се бе срещал, само ги караше още повече да искат да се изплюят в лицето на орисията си.