Обречена на ранен гроб [bg]

Сухият му тон ми подсказа, че съм напълно прозрачна. Взех чашата, но този път отпих само малка глътка.

Боунс се облегна, изучавайки ме. Чувствах се толкова смутена. Само ако имах увереността от някакъв грим. Перфектна прическа или… е да, някакво бельо.

Той не каза нищо. Мълчанието се проточи. Някак си не можех да се накарам просто да кажа причината, заради която дойдох. Може би се надявах, че той ще я види в ума ми и ще пропуснем цялата част с разговора.

Погледнах настрани, но можех да усетя очите му върху мен. Все още беше полуизлегнат, пиейки си уискито и гледайки ме, докато аз се измъчвах. Ако това беше техника за извличане на информация, работеше. Скоро щях да изплюя камъчето, за да наруша напрегната тишина.

— Добре, тогава… нека да се захващаме за работата.

Опитах се да го погледна, докато говорех, но не можах. Не беше честно, че да го видя бе толкова смущаващо за мен и толкова очевидно незначително за него.

— Аз съм, хм, готова да стана вампир — изтърсих набързо.

Добър начин да повдигнеш темата деликатно. Погледнах го в очите за секунда. Тъмно кафяви очи срещнаха моите, преди да се извърна. Напрежението ме направи неспокойна. Скочих, готова да се въртя из стаята, когато той остави чашата си и ръката му ме сграбчи. Аз се дръпнах, но пръстите му се стегнаха.

— Седни — каза с тих, стоманен тон.

Не можех да подпра краката си на гърдите му и дърпайки да освободя ръката си. Ядосана се хвърлих на дивана.

— Седнах, сега ме пусни.

— Не мисля, че ще го направя — отговори Боунс със същия железен тон. — Не те наранявам, затова спри да ме гледаш гневно и ако се дръпнеш дори още веднъж, ще се кача върху теб докато не приключим с този разговор.

Това ме усмири. Боунс никога не отправяше празни заплахи. Да бъда закована под него ме тревожеше по доста причини, и никоя от тях не беше страх.

— Така е по-добре. — Хватката му се разхлаби, но не ме пусна. — Така, имам някои въпроси и ти ще ми отговориш.

Защо не настоях да обсъдим това по телефона, изстенах наум.

— Питай. Приклещил си ме, не мога да отида никъде.

Исках да ме пусне. Продължавах да поглеждам към ръката му, сякаш можех да я накарам да се разкара от мен.

— Блокираш ме отново. — Той го каза спокойно, но очите му се притвориха. В техните дълбини започна да проблясва зелено, след това пламна и погълна кафявото.

— Добър опит — изръмжах аз, — но мисля, вече установихме, че имам добра защита.

О. Дръпнах се настрана докато го казвах, в инстинктивна реакция към това, че се опитваше да проникне в ума ми. За секунда бях повалена на дивана, Боунс ме държеше за китките и краката му се преплетоха с моите.

— Стани от мен — настоях.

Вместо това захватът му се стегна. Осъзнах, че ако се дърпам, само бих повдигнала роклята си още повече. Имайки предвид позицията, в която се намирах и това, че вече беше доста над коленете ми, липсата на бельо щеше да се превърне в проблем всеки момент.