Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Имперски войници в бели или черни доспехи ги притискаха от всички страни. Онези отпред отстъпваха, всеки опит да организират отпор биваше бързо прекъсван. Кир беше казал, че персите се упражняват в маршируване, но рядко с оръжията, които носят. Тази липса на умения си проличаваше сега, когато гърците ги помитаха безмилостно, войници срещу селяни с мечове. Ужасът се разпространяваше напред, след като редица след редица перси решаваше, че не те ще бъдат онези, които ще спрат настъплението на гърците.
Клеарх знаеше, че това няма да продължи дълго. Рано или късно щеше да се намери полк или офицер, който да избере да не отстъпи и да се бие до смърт. Знаеше, че веднага щом гръцкото настъпление бъде блокирано, останалите ще се нахвърлят върху тях. Веднъж беше гледал как стотици пчели се нахвърлят върху оса. Сама пчела не можеше да устои на натрапницата, дори десетина не можеха, но в крайна сметка я бяха направили на парчета с численото си превъзходство и с тежестта си. Клеарх очакваше този момент, докато извеждаше отпочиналите спартанци на челна позиция.
Пред тях имперските войници пребледняха при вида на червените наметала и бронзовите щитове. Подготвиха се за смъртта — и започнаха да измират. Темпото внезапно се ускори и Клеарх започна да се усмихва, докато напредваше с останалите. Въпреки пълното безумие на позицията им, противно на всички правила на боя, които беше учил, те се приближаваха до нещо като победа. Усещаше го. Доколкото можеше да прецени, не бяха изгубили и сто души от началото на сражението, а бяха избили и ранили хиляди. Ако персите не можеха да извадят нещо по-добро срещу доспехите и уменията им, денят можеше да бъде спечелен — дори срещу най-голямата войска, която бе виждал някога. Усети как надеждата разцъфва в него и избърса потта от очите си. Някъде зазвучаха тръби и се надигнаха викове. Клеарх сложи ръка на ухото си и се заслуша в очакване на победен рев.
Цар Артаксеркс препусна пред редиците, вдигнал високо копието с главата на брат си. Резултатът от битката беше хаотичен и хората на брат му се страхуваха от отмъщението му. И с пълно право, каза си той. Лично щеше да надзирава масовото екзекутиране на полковете, които се бяха осмелили да се изправят срещу короната, поне след като бъдеха обкръжени, разоръжени и взети в плен. Гърдите му се изпълваха с гордост. Ребрата го боляха по-лошо, отколкото можеше да повярва, но духът му беше приповдигнат и лек. Зазвучаха тръби и Безсмъртните в черно и конниците в бяло започнаха да призовават войските на Кир да се предадат. Набучената на копието глава вършеше чудеса, макар че само един на хиляда можеше да познае, че подутата очукана топка доскоро е била глава.
Бойното поле се беше разширило и сега двата му края бяха на часове разстояние. Въпреки това новината се разпространяваше, докато Великият цар препускаше пред полковете като комета, защитен от копията и камъните от стотици победоносни конници, които викаха ликуващо и сочеха с мечове ужасените войници, които бяха предали царската фамилия, и им обещаваха жестока разплата. Мнозина от хората на Кир дори не бяха успели да влязат в сражението, но и те стояха треперещи, докато Артаксеркс се носеше през полето сред развети царски знамена.
Арией беше в разгара на битката още от първия сблъсък на редиците. Под шлема косата му беше мокра от пот, но той не смееше да го свали нито за миг, когато толкова много стрелци и прашкари дебнеха за мишена като него.
Беше пропъдил от ума си всякакви мисли за размерите и силата на врага. Верността и животът му бяха отдадени на Кир. Единствената клетва, която беше престъпил в живота си, беше тази пред брат му, царя. Все още имаше проблем с това и можеше да го реши единствено ако Кир станеше цар и му простеше. Светът беше толкова прост, колкото можеше да го направи Арией — много по-прост, отколкото беше смятал Оронт.
Битката не беше потръгнала добре. Арией бе гледал с растяща тревога как гърците се втурват срещу пълчищата конници и пехотинци под командването на Тисаферн. Беше видял предаването на заповеди и между Кир и гърците и се надяваше, че това не е някакво лично отмъщение. Преди да може да промени собствения си строй в отговор на оголването на фланга му, самият Кир препусна устремно пред персийските си полкове, като личната му гвардия едва успяваше да го следва.