Синовете на Спарта [bg]

Имперски войници в бели или черни доспехи ги притискаха от всички страни. Онези отпред отстъпваха, всеки опит да организират отпор биваше бързо прекъсван. Кир беше казал, че персите се упражняват в маршируване, но рядко с оръжията, които носят. Тази липса на умения си проличаваше сега, когато гърците ги помитаха безмилостно, войници срещу селяни с мечове. Ужасът се разпространяваше напред, след като редица след редица перси решаваше, че не те ще бъдат онези, които ще спрат настъплението на гърците.

Клеарх знаеше, че това няма да продължи дълго. Рано или късно щеше да се намери полк или офицер, който да избере да не отстъпи и да се бие до смърт. Знаеше, че веднага щом гръцкото настъпление бъде блокирано, останалите ще се нахвърлят върху тях. Веднъж беше гледал как стотици пчели се нахвърлят върху оса. Сама пчела не можеше да устои на натрапницата, дори десетина не можеха, но в крайна сметка я бяха направили на парчета с численото си превъзходство и с тежестта си. Клеарх очакваше този момент, докато извеждаше отпочиналите спартанци на челна позиция.

Пред тях имперските войници пребледняха при вида на червените наметала и бронзовите щитове. Подготвиха се за смъртта — и започнаха да измират. Темпото внезапно се ускори и Клеарх започна да се усмихва, докато напредваше с останалите. Въпреки пълното безумие на позицията им, противно на всички правила на боя, които беше учил, те се приближаваха до нещо като победа. Усещаше го. Доколкото можеше да прецени, не бяха изгубили и сто души от началото на сражението, а бяха избили и ранили хиляди. Ако персите не можеха да извадят нещо по-добро срещу доспехите и уменията им, денят можеше да бъде спечелен — дори срещу най-голямата войска, която бе виждал някога. Усети как надеждата разцъфва в него и избърса потта от очите си. Някъде зазвучаха тръби и се надигнаха викове. Клеарх сложи ръка на ухото си и се заслуша в очакване на победен рев.