Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Проксен завъртя очи към небето и извика:
— Направи ми път и ще ти покажа какво означава слава! Защо все ти трябва да си пръв, спартанецо? Да не са те тормозили като дете?
— Нямаш си и представа — отвърна Клеарх, но се ухили и поклати глава. Преди десетия си рожден ден беше излязъл победител в три юмручни двубоя със спартански момчета, които бяха по-високи и по-силни от него. Спечели последния бой със счупена дясна ръка. Споменът го накара да потърка кокалчетата на пръстите си.
— Спартанци, освободете предните редици. Отстъпете назад! Показахте им как се прави. Нека сега Проксен покаже какво е научил! Менон да настъпи отляво с по шейсет души в редица. И да не изостава!
Лицата на спартанците бяха скрити от шлемовете, но Клеарх знаеше, че хората му са уморени. Бяха в изключително добра форма, но все пак се нуждаеха от почивка. Нищо не уморяваше човек повече от сражаването, макар че цепенето на дърва се доближаваше изненадващо близо до това. Клеарх погледна редиците, като търсеше някакви признаци за слабост или нарушен строй. Колкото и да се опитваше да се държи шеговито, смяната на три хиляди души с други в разгара на битка беше убийствено трудна. В процеса умираха хора поради невнимание или атака, когато врагът си помислеше, че строят се огъва, и се хвърляше напред. Но ако това не се направеше, най-добрите воини на света щяха да паднат. Всички противници, с които се сблъскваха и които убиваха, бяха отпочинали. Единствено боговете можеха да се сражават цял ден без почивка.
Клеарх гледаше как спартанците забавят бруталното си темпо. Персите пред тях нададоха вой, когато видяха как омразният враг като че ли трепва. Клеарх изръмжа зверски, идеше му да забие меч в гърлата им и да сложи край на писъците. Видя, че облечените в черно Безсмъртни се опитват да окажат отпор, но Проксен и Менон трябваше да се изправят пред тях.
— Готов съм, Клеарх — извика Проксен. — Можеш да дадеш почивка на дъртите си крака.
— Ще остана. Искам да погледам Менон в истинско сражение. Все пак говори като герой.
Тесалиецът Менон се обърна.
— Врагът е отпред, спартански боклук такъв! — извика той, което накара Клеарх да се засмее. Наистина не харесваше Менон, но в думите му имаше истина. Ако тесалиецът се сражаваше толкова добре, колкото се оплакваше и заяждаше, наистина щеше да окаже герой — и Клеарх щеше да му прости всичко останало. Може и да не го харесваше, но въпреки това щеше да стисне ръката му и да напълни чашата му с вино.
В останалата част на полето се чуваше звън на оръжия, звуците на сражението бяха като трептене във въздуха. Там имаше смърт, носеща кисел привкус във всеки дъх. Клеарх знаеше, че бойното поле е място на постоянен страх. И че добрият командир трябва да се съсредоточи върху непосредствената си задача и да не се тревожи за друго. Хората му бяха способни на нечувани постижения, но трябваше да бъдат събирани и пазени така, както скъперникът пази монетите си. Кир беше довел едва дванайсет хиляди гърци във Вавилония. Основната част от битката щеше да се води от перси срещу перси.
Кир видя как брат му пада от коня и нададе ликуващ вик. Всичките му страхове и слабости изчезнаха. Личните му гвардейци все още тъпчеха с конете си подлудените воини около Великия цар, но това ставаше някак на заден план. Умът му бе ясен и спокоен, докато брат му лежеше по гръб и плюеше кръв. Съвсем малко по-високо и Кир щеше да му пререже гърлото и короната на Ахеменидите щеше да се търкулне в пясъка.
Кир видя как хората на брат му се обръщат към господаря си, макар че Артаксеркс беше очевидно замаян и не можеше да дава заповеди. Видя лица на хора, които познаваше и които също го познаха. Той се превърна в център на вниманието им — човекът, който се бе осмелил да посегне на царя. Хвърлиха се към него и за свое изумление Кир видя как Парвиз препуска към него, за да му помогне — не му се беше подчинил и го бе последвал. Пред очите му Парвиз препречи пътя на трима имперски гвардейци със старата си кобила.
Кир не видя летящото копие, хвърлено от някой от хората на царя. То описа дъга и Кир го усети и когато погледна нагоре, копието го улучи в бузата, счупи скулата му и го отхвърли настрани. Той не можеше да разбере какво се случва. Знаеше, че е триумфирал, но ето че светът се въртеше около него и слънцето подскачаше лудо в небето, докато той падаше тежко на земята. Чу още един удар и понечи да се надигне. От неговата уста също бликна кръв. Усещаше парчета кост по езика си, подобни на чирепи от счупено гърне. Тръсна глава, но движението само влоши положението и фигурите на приближаващите Безсмъртни се размазаха пред очите му. Видя Парвиз да стои над него — отказваше да се дръпне пред онези, които се втурваха напред към тях. Кир гледаше как дребният мъж убива имперски гвардеец с премерените удари на крепостен страж. Миг по-късно Парвиз беше съсечен и падна по гръб, загледан сляпо към небето.