![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Кир се опита да се надигне и извика, когато откри, че ръката му не може да издържи тежестта. Впери поглед в дланта си, неспособен да проумее защо е увиснала и не стиска меча, който лежеше пред него в пясъка.
Слухът му се възвърна, макар че дотогава не беше осъзнал, че е бил оглушен. Светлината бе много ярка и се чуваше силен звън на метал. Гвардейците му бяха скочили от конете да го защитят, като събраха конете си около него. Безсмъртните на брат му изреваха като гръм сред хълмовете, хвърлиха се напред и Кир видя как хората му падат почти върху него. Сетивата му се завръщаха, заедно с представата кой е и къде се намира. Трябваше му само момент да си поеме дъх, да намери сили да се изправи още веднъж срещу брат си.
Видя как Артаксеркс се изправя и взема меча на някакъв воин. Брадичката на брат му бе окървавена и той се изплю, докато вървеше напред, притиснал хълбока си с лявата ръка и превит от счупените ребра. Кир се помъчи отново да се надигне, но не успя. Видя как брат му посреща един от неговите гвардейци, избива меча от ръката му и го съсича с три свирепи удара. Та нали Артаксеркс беше човек на книгите! Нямаше никаква логика в това да крачи през бойно поле. Брат му беше намазал черната си брада с масло и я носеше над бронираната горна дреха по същия начин, по който я бе носил и баща им.
Артаксеркс застана над него и Кир скришом извади камата от колана си. Опита се да заговори, но устата му беше прекалено разкъсана и пълна с кръв. Понечи да се раздвижи, но царят стъпи върху гърдите му и го прикова към земята.
— Благодаря ти, братко — каза Артаксеркс, докато вдигаше меча си. — Не мисля, че бях истински цар, преди да се изправиш срещу мен. Разбираш ли? Днес ти ми поднесе… огромен дар.
При последната дума Кир се раздвижи, но беше твърде бавен. Артаксеркс го посече. Мечът се заби в гърлото на Кир и почти излезе от другата страна.
Освен първоначалната болка Кир не усети нищо повече, докато брат му го сечеше отново и отново, след което взе отрязаната глава и я вдигна високо, за да я покаже на всички наоколо, които гледаха с ужас.
Артаксеркс обърна главата на брат си и я загледа в почуда, преди да целуне устните му почти нежно. Сражението все още продължаваше, но това не означаваше нищо. Единственият живот, който имаше значение, беше този на Кир. Артаксеркс го беше отнел, точно както бе обещал на баща си преди много години. При спомена очите му се напълниха със сълзи от гордост. Дори майка му не можеше да отрече, че е постъпил според царското си право. Артаксеркс бе предизвикан и бе излязъл лично на бойното поле, за да посрещне заплахата. Кир наистина го беше направил цар в този ден по начин, по който кръвта и наследството никога не биха могли. Импулсивно Артаксеркс падна на колене да се моли, притисна юмрук до устата си и наведе глава. В този момент беше абсолютно уверен, че Бог е на негова страна. После се изправи и хвърли главата на по-младия си брат на капитана на Безсмъртните си.
— Забучи я на копие и я вдигни високо. Нека видят! Призови всички дошли с Кир да се предадат. Настъпи към лагера им. Битката свърши. Благодарете на Бог! Ние спечелихме! Победата е наша.
Стоящите около него нададоха оглушителен ликуващ рев, който бе подет от останалите. Царят рязко дръпна нагръдника си, който беше огънат и го притискаше, и той се раздели на две. От врата до кръста отпред имаше цепнатина. Артаксеркс трябваше да разчита на помощта на двама души, за да се качи на седлото. Брат му му беше нанесъл ужасен удар и той знаеше, че има счупени ребра. От устата му още течеше кръв, но тя бе по-скоро от прехапания език, отколкото от някаква вътрешна рана. Надяваше се да е така. Не биваше да рухва точно сега, докато главата на брат му беше набучена на копие до него. Преви се в седлото и затвори с облекчение очи, когато зазвучаха тръбите. Знаеше, че баща му щеше да се гордее, ако можеше да го види.
Клеарх беше готов да върне спартанците отново начело на гръцкото каре. Менон се беше справил достатъчно добре, докато слънцето се издигаше към зенита, макар че хората на Проксен се биеха повече като спартанци, поне докато истинските стояха зад тях. Клеарх ги бе поздравил за отличната им форма. Бяха напреднали около хиляда и шестстотин крачки, откакто спартанците се оттеглиха да починат, като се биеха за всяка една от тях. Клеарх се опита да не мисли за броя свежи полкове пред тях. Кир и персите под командването на Арией водеха свои битки. Клеарх можеше само да се надява, че духът на имперските сили ще се срине, когато открият, че са атакувани във фланг. Не беше имало време гръцкото каре да стигне до царя преди войските да се сблъскат, но Клеарх знаеше, че са си пробили път през хиляди и със сигурност са осуетили настъплението им. Въпреки това пътят пред тях не беше разчистен.