Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Синовете на Спарта [bg]
Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синовете на Спарта [bg]

Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия. Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна. Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове… Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове. Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 149
Перейти на страницу:

Знамената на брат му го приканваха, зовяха го. Гвардейците зад него препускаха, оформяйки клин. Това беше чисто безумие, но въпреки това Кир извика предизвикателно към редиците пред себе си. Гласът му се изгуби в тропота на копита и рева на хора, но в него нямаше думи, само див вик и обещание за отмъщение. Очите му се напълниха с парещи сълзи.

Разбира се, врагът знаеше кой е той. Знаеше го от мига, когато Кир бе препуснал пред полковете си. Никой друг освен него не можеше да събере около себе си шестстотин конници. Кир препускаше презглава към вражеските редици и те се поколебаха, макар че не можеше да се каже дали реакцията им е резултат на страх от атаката. Бяха вече съвсем близо — и мигове по-късно той беше сред тях.

Някои войници отстъпиха, вместо да се изправят срещу летящите устремно копия и конници. Десетки се хвърлиха уплашено на земята. Онези, които бяха по-храбри или твърде бавни, за да отскочат, бяха пометени като от вихър. Кир усещаше ударите по краката си. Видя как хора отлитат от гърдите на коня му и попадат под копитата. Чуваше как писъците им заглъхват, докато гвардейците му се забиваха като шип в множеството около персийския цар.

Двамата братя се видяха едновременно и за миг сякаш всичко замря. Кир забрави, че галопира през движещи се хора: виждаше единствено изпълнените с изумление очи на Артаксеркс, когато главата с богато украсен шлем се обърна към него. Устата на брат му беше отворена и червена. Ръката му посягаше към меча, но Кир беше твърде бърз, твърде устремен, твърде изпълнен с желание за отмъщение. Беше изгубил копието си в гърдите на някакъв войник. Мечът беше в ръката му. Той го вдигна високо и замахна към врата на брат си. Царят размаха ръце и изкрещя от ужас. Острието удари метал и са завъртя в ръката на Кир, когато закачи ръба на нагръдника. И все пак по него имаше кръв.

Това беше момент на съвършена яснота, въздухът бе сладък и хладен. Кир издиша, изпълнен с нещо като радост.

Клеарх нямаше време да изпитва задоволство. Гръцкото каре напредваше устремно в имперските сили, като ги лишаваше от всякаква възможност да се организират. Персите не можеха да реагират достатъчно бързо. Още преди офицерите им да са разбрали какво става, спартанците бяха минали през тях и посичаха следващия полк. Създаваха пред себе си вълна — войниците се обръщаха и побягваха, за да не се озоват пред редиците с червени наметала и кървави мечове в ръцете.

Клеарх се биеше с щит и копие рамо до рамо с мъже, които познаваше от години. Този ден всички те бяха обединени на полето при Кунакса до река Ефрат, огромната змия на живота, която правеше пустинята зелена.

— Какво правите там? Поддържайте разстояние между редиците! — изрева Клеарх към хората на Проксен, които бяха зад неговите. Сгълчани, те забавиха крачка и гневът му се уталожи пред лицето на врага. Щом можеше да намери време да забележи лошия строй, значи положението може би не беше толкова безнадеждно, колкото смятаха някои. Никой от войниците му не беше виждал досега толкова много хора на едно място — нито в театъра на Дионис в Атина, нито тълпите в свещените горички на Делфи. Това беше поглед към империя, по-грамадна от всичко, което можеха да си представят, и не им оставаше нищо друго, освен да примижават, да зяпат и да продължават напред.

Гърците бяха строени в правоъгълник с дълга предна страна, с двеста и четирийсет спартанци и техните илоти начело и четирийсет редици зад тях. Биеха се като истински професионалисти, със спокойна свирепост. Никой не нарушаваше строя и не се хвърляше да преследва бягащите врагове. Вървяха напред, сякаш следваха тясна пътека — и всеки на тази пътека биваше съсичан. На онези от двете им страни не се обръщаше внимание — освен ако не атакуваха. Гърците продължаваха напред с щитове, вече очукани от ударите на камъни и със стърчащи от тях счупени стрели. Врагът виждаше само шлемове, които не можеше да прониже, кръгли щитове и наколенници под тях. Спартанците бяха като мъже от бронз, но без слабостта на метала. Гръцките копия се стрелкаха пред тях като езици на змии и върховете им бяха червени от кръв.

Клеарх видя как един от хората му залитна. Нещо беше прелетяло над гъстите редици и бе улучило шлема му, от което той иззвъня като камбана. Това привлече вниманието на Клеарх и го накара да огледа хората си. Предните редици се уморяваха и постепенно забавяха темпото.

— Проксене, нима ще оставиш моите хора да заграбят цялата слава? — извика той.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)