Кръвта на боговете [bg]

Светоний погледна към града и хълма Яникулум. Спомни си други избори и друг Цезар, но тогава бе по-млад и по-способен да издържи на повратите на капризната съдба. Поклати глава и приглади оредяващата си коса, която вятърът беше разрошил, разкривайки плешивото му теме.

- Отивам при Касий - заяви той. - Това е само един ден, Би­бил. Секст Помпей държи флота на запад. Касий и Брут държат Изтока. В Рим ще настъпи глад без доставки на жито по море и жителите му ще страдат, притискани от двете страни, докато не бъдат задушени. Това гласуване, тази гнусотия днес е само един малък провал, нищо повече. Ще видя този град отново, кълна се.

Той се обърна към Гай Требоний, който беше отвлякъл вни­манието на Марк Антоний, докато убиваха Цезар. По-младият мъж се беше гордял много, че е обявен за един от Освободители­те, макар да не беше вдигнал нож в онзи ден. Сега последиците от решението му го преследваха и той изглеждаше не на себе си.

- Това е неправилно - с треперещ глас каза Требоний. Нико­га не беше напускал Рим и мисълта за други градове го изпъл­ваше с безпокойство. - Той обеси Децим Юний без подобаващ съд! Как е възможно той да остане недосегаем, а ние да сме принудени да бягаме? Отстранихме един тиранин, враг на дър­жавата. Защо не го разбират?

- Защото са заслепени от злато, имена и глупави мечти - озъби му се Светоний. - Повярвай ми, видял съм предостатъч­но. Добри хора работят мълчаливо и какво става с тяхното достойнство и чест? Остават незабелязани за онези, които ви­кат, подскачат и се подмазват на мръсната тълпа.

Пресегна се да хване Требоний за рамото, но онзи се дръпна инстинктивно и лицето му пламна. За миг ръката на Светоний се мъчеше да улови въздуха, после се отпусна.

- Живял съм с Цезари. Дори убих един от тях - рече той. - Но мъже като Касий няма да оставят нещата така, повярвай ми. Цената ще бъде изписана с кръв и ще се постарая тя да бъде платена.