Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Ванката беше се разгорещил от обясненията и обграден от индонезийците с тракащи от студ зъби бързо смъкна тениската си. Сбраната дружинка го приветства, а той взе малко сняг и започна да натрива голия си торс. Чефото отново усети как жегата пълзи по вените му. Удари го толкова брутално, че той се преви на две и се стовари в една пряспа в сянката вратата. Стомахът го сви и той повърна. Спазмите бавно отшумяха, но на тяхно място се появи болка в гърдите. Младежът се превъртя на една страна и се хвана за сърцето. Стисна зъби, за да не изкрещи. Гръдният му кош щеше да се пръсне от болката. Никой не му обърна внимание, заети да бъзикат индонезийците. Най-накрая единият от тях се нави и смъкна дрехите. Одобрителен рев посрещна новия ентусиаст. Бисака и още няколко го последваха. Някой им натика чаши за сгряване в ръцете. Огнения се възползва от новите интересни случки и пак защрака яростно. Зад тях Чефа пак се преви, но с усилие стана на крака и се подпря на стълба. Пръстите му се изкривиха, вените станаха черни и като татуси се отпечатаха по ръцете му, образувайки странни плетеници. „К’во ми става…“. Ноктите му се заостриха още повече, почерняха и се извиха като на граблива птица.

— Чеф, очите ти са кървясали, май днес пиячката ти е в повече… — Мейдъна пак изникна.

— Скоро ще отлепям… — Чефа стисна в юмруци, за да скрие грозната картинка на ръцете си.

— Май имаш покана за друго купонче… — клъвна го Ицата, но не получи нищо повече от сумтене.

„Ела при нас…“, чу шепот на познат зноен глас, обърна се, но не я видя. „Тя е тук с мен, чака те…“. Остра болка го закова на стълба. „Боли те, но болката ще отмине… ела и сподели с нас наследството, с което те дарих…“.