Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Чефото влезе в тоалетната, подпря се на малката мивка и се погледна в очуканото огледало. „Промяна…“, наплиска лицето си с вода и се разгледа. Четири малките дупчици красяха врата му. Едната леко сълзеше, но не го боляха. Раничките от ухапванията й бяха нищо в сравнение с надраните му гърди и корем. На места ноктите й се бяха забили дълбоко и висяха парченца кожа. Подръпна скъсаната си тениска нагоре, за да покрие драскотините, отметна къдриците от мокрото си чело и излезе. „К’во пък, такова парче и такова приключение не се случват всеки ден…“.

Взе си бира и се замъкна пак в тъмния ъгъл. Очакваше, че тя ще е там, но се оказа, че е изчезнала. Афтърпартито се заформяше още по-брутално от концерта. Уморените, но доволни музиканти се смесиха с метълите. Разместиха масите, всеки сядаше където намери, надигаха се наздравици. Нейно Злокобие Нина най-накрая се отпусна на една от масите, доволна, че всичко е минало успешно. Всеки що-годе трезвен се щракаше за спомен с индонезийците. Никой не смяташе да си тръгва. Бяха си като вкъщи. Чефото също се кефеше от своя ъгъл. Усети няколко пъти лек сърбеж на местата, където го беше одрала по-силно, но отмина.

— Брат, таз кака бая те е гризнала — захили се Мейдъна и се залепи за него.

— Как пък успя да видиш в тая тъмница тук, ейййй… — отвърна Чефа.

— Вратът ти е червен целия, брат, и сред облаците цигарен дим около главата ти пак го видях.

Чефа се подсмихна леко и пипна врата си. Усети влага и погледна пръстите си. Имаше кръв по тях, а там, където беше докоснал врата си, остана диря от рязка болка. Изръмжа, скърши врат и надигна бирата. Остави я на масата пред себе си и се загледа в ръцете си. Вените му бяха изскочили и пулсираха. Пръстите му се бяха подули. Размърда ги, сви едната няколко пъти в юмрук, за да разнесе кръвта, но вместо това усети горещина да се разлива по вените му. Неприятно беше и го издразни. Обърна длан и видя, че линиите по нея потъмняват. „Тая ако я видя… ще й оскубя перушината…“, закани се той. Горещата вълна отмина и той се върна обратно към разговорите на масата. Градусът се беше покачил. Наизвадиха се вина и нови „ракии и мезета“. Някой подхвърли, че бурята е отминала. Новата тема беше забавна и интересна. Оказа се, че индонезийците никога не бяха виждали сняг. Ванката скочи, викна на Нина да налее на момчетата от „по-стабилните“ питиета и на висок глас им заобяснява какво е туй животно ледената баня и каляването. Разрази се дискусия. Всеки искаше да разкаже своята история и се надпреварваха да ръкомахат и говорят на висок глас. Въпреки ледената тема, Чефа отново усети как горещата вълна се връща и го залива отново. Този път силната болка го накара рязко да поеме дух. В главата му заблъскаха чукове. „Сега пък какво, по…“, зарови ръце в косата си и дръпна къдриците в опит да спре болката. Не успя. Пое дълбоко въздух и издиша. При движението, драскотините по корема го заболяха. Горещата вълна се върна и този път се спусна и заля цялото му тяло. Изохка, стисна зъби и сви ръцете си този път около бутилката. Студеното стъкло като че ли охлади жегата по дланите му и го успокои. Облегна се назад и притвори очи. Дишаше бавно и с разширени ноздри. Странни образи минаваха под затворените му клепачи и се врязваха в главата му. Горещи сцени от преди малко. Видя червените пламъци в очите й и острите зъби. При спомена пулсът му се ускори, а вените на врата му щяха да изскочат. Изпоти се, а потта се стече по тила и врата му. Усети как струйката се стече по гръбнака му и попи. Солта се смеси с кървавите деруги и той пламна отново. Раната на врата му запулсира. Чефото глухо изръмжа. Погледна ръцете си и видя, че вените му са потъмнели. Стори му се, че пръстите му са се издължили, а ноктите заострили. „Ще бъде твоя…“, чу шепота й отново. Стана и разбута насядалите по пейките и излезе на въздух, оставяйки зад гърба си ледената тема и развеселените си приятели. Белотата на снега го заслепи за секунди. Прекрачи навятата пряспа пред вратата на „Наследството“ и излезе на улицата. Паркираните коли не се виждаха, целите покрити със сняг. Младежът се облегна на най-близката и зарови двете си ръце в опит да охлади пулсациите. Студът го освежи и му даде време преди компанията отдолу да се изсипе вкупом навън. Чефа се отдръпна встрани от осветената стряха и се подпря на един от стълбовете.