Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 313
Перейти на страницу:

— Прилична сума, предполагам. А Айра какво каза?

— Айра не се интересува от тези въпроси. Пък и не съм му докладвала за разходите — записах ги на ваша сметка.

— Какво? Значи съм разорен?

— Не, сър; платих от отпуснатия ви неограничен кредит. Стори ми се, че така ще е най-правилно — нали работата се извършваше на вашия кораб. Може би специалистите все още гадаят за какво му е на Старейшината втори мощен компютър. Зная, че инженерът се чудеше, но го поставих на мястото му. Но да си измислят хипотези, е единственото, което могат да направят — нали Старейшината не се отчита пред никого. Просто им намекнах, че pro tem председателят ще е много недоволен, ако някой започне да си пъха носа във вашите работи. Не че някой може да предположи какъв точно е компютърът по външния му вид — дори производителите на компонентите.

— Тези компоненти… да не са евтини?

— Евтини ли трябваше да избера, сър? — гласът на Минерва звучеше обезпокоено.

— Не, по дяволите! Ако бе постъпила така, щеше да ми се наложи да наредя да ги изхвърлиш и да започнеш отново — този път с най-висококачествените. Минерва, щом веднъж си тръгнеш оттук, ще трябва да чакаш с години за ремонт; ще ти се наложи сама да отстраняваш повредите. Освен ако Айра не започне сам да се грижи за теб?

— Няма да може.

— Ето, виждаш ли? Дора е от платина и злато на местата, където в евтините компютри има мед и алуминий. Надявам се, че новото ти тяло е с цена поне колкото нейното.

— Прав сте, Лазарус. Новото ми тяло е дори по-надеждно от старото, сега съм по-малка и по-бърза — все пак за век някои неща са остарели, техниката не стои на едно място.

— Хм. Трябва да видя дали не трябва да се смени нещо на Дора.

Минерва не се обади.

— Скъпа, мълчанието ти е по-красноречиво, отколкото ако беше казала нещо. Прегледа ли Дора?

— Поръчах някои резервни части, Лазарус. Но Дора не разрешава да бъде докосната с пръст без ваше нареждане.

— Да, тя не обича докторите да се ровичкат из нея. Но ако има нужда, ще направим необходимото, даже под анестезия. Ще е чудесно, ако с Дора се наглеждате една друга в кораба.

— Чакаме вашите указания, Лазарус — просто отвърна Минерва.

— Искаш да кажеш, че ти ги чакаш; това е нещо, за което Дора не се замисля. Добре, сега ви говоря и на двете — нека тя също да ме слуша. Минерва, искам да приключиш с твоето смирение. Ти първа трябваше да й направиш предложение — ти мислиш по-бързо от мен, аз съм просто човек, възможностите ми са ограничени. А как се справяш с астронавигацията? Тя учи ли те да пилотираш? Или само мързелувате?

— Лазарус, моето друго „аз“ е също толкова блестящ пилот, колкото и Дора.

— Майтапиш се. Назначавам те за втори пилот. Първи не можеш да станеш, докато не извършиш скок в нула-пространството без чужда помощ. Дори Дора се изнервя пред скок — а вече е направила стотици.

— Забележката е приета, Лазарус. Аз съм добре подготвен втори пилот. Но когато му дойде времето, няма да се страхувам. Гледах всички скокове на Дора в реално време, тя ми обясни какво трябва да се направи и мисля, че ще се справя.

— Ще трябва, ако се наложи. Айра не е пилот от моята класа, сигурен съм. Ако ме няма на борда, новите ти умения може да му спасят живота някой път. Какво друго знаеш? Научи ли нещо интересно напоследък?

— Не съм сигурна, Лазарус. Чух от техниците някои истории, главно непристойни, предполагам. Но не мисля, че са забавни.

— Не се безпокой. Ако са непристойни, значи съм ги слушал поне преди хиляда години. А сега главният въпрос — колко бързо ще се озовеш на борда, ако Айра реши да офейка. Например ако открие, че има заговор за преврат, и трябва да се спасява с бягство?

— Максимум една пета от секундата.

— Какво? Да не ме будалкаш? Имам предвид колко дълго ще прехвърляш личността си на борда на Дора. Така че да не оставиш нищо след себе си и компютърът тук изобщо да не подозира, че някога е бил Минерва. Другите варианти няма да са добри за теб, скъпа. Ако забравиш нещо, изоставената Минерва ще страда.

— Лазарус, аз изхождам не от теорията, а от личния си опит — знаех, че това ще е критичният аспект на прехвърлянето. Веднага щом освободих предприемача и копирах постоянните компоненти, логическите вериги и временната си памет, аз си направих експеримент — дублирах се. Беше лесно. Само трябваше да съгласувам закъснението на сигнала от двете страни, за да остана синхронно в реално време. Свикнах да го правя.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)