Тихият палач [bg]

— Една от причините да кажа това е, че насилието в дома не е нещо ново — продължи Бентън. — Баща му е хващан няколко пъти да шофира пиян, а през годините е имало и обаждания за домашно насилие. Лео е свикнал със сбъркания си живот. Само това познава. Нещо се е променило и ето го сега тук — повтори Бентън.

— Да — отвърна Марино. — Промяната е, че направи самопризнания за убийство, което не е извършил, и е във всички новини. А да, освен това лъже, че Джоана Кадър е правила секс с него, като не му пука дали ще й съсипе живота.

— Не знаем какво се е случило между тях. — Бентън наблюдаваше Лео през стъклото.

— Разбира се, че знаем. Нищо. Ето това се е случило — каза Марино. — Още една история, която не се връзва. Той й помогнал да внесе покупките и правили секс на дивана. Същото е като хвърленото в канализацията оръжие. Не дава никакви подробности, защото всичко е една голяма лъжа.

— Той изпитва силни емоции към Джоана. Дълбоко в него тлее силен конфликт — каза Бентън. — Наранил е Джоана, която е била мила с него. Може да е бил принуден да го стори, защото семейството му има нужда от пари. Според мен Лео чувства, че е в опасност.

— Как, по дяволите, знаеш какво чувства? — Марино не криеше раздразнението и яда си.

— Просто знам — отвърна Бентън. — Знам какво чувства. Но не знам защо. И знам, че е уплашен.

— Уплашен е, защото е излъгал за съпругата на убит мъж. Лео й се е натиснал, а тя го е отблъснала. Това е истината.

— Подозирам, че историята за секса между тях двамата не е била негова идея. И трябва да приемем страха му много сериозно. — Бентън не се отказваше.

Лео прати смачканата кутийка от пепси към кошчето за боклук, като я удари с изпъната длан, все едно беше тенисракета. След това я взе и пак го направи, като я заби в кошчето.

— Той те е виждал в квартала — казах на Бентън. — Няма как да знаем и кой друг е виждал. Ранд Блум. Чудя се кой още.

— Трябва засега да оставиш Лео в ареста — каза Бентън на Марино.

— Може да стои там, докато изгние. Моля, заповядай.

— Говоря ти най-много за няколко дни. Тази вечер със сигурност. В най-добрия случай по някое време утре мога да го вкарам в Ист Хаус в Малийн, в болничната им програма за тийнейджъри, където ще е в безопасност, докато го анализират и лекуват.

— Не му казвай, че ще отиде в лъскава болница, става ли? — каза ми Марино. — Не му вдъхвай увереност за нито едно проклето нещо.

Бентън срещна погледа ми и даде знак, че вече е време. Аз си взех сребристото куфарче.

— Той знае ли, че си намерил кръв? — попитах Марино, докато Бентън отваряше вратата.

— Не съм му казал абсолютно нищо.

— Видя ли те как пръскаш с химикал?

— Накарах всички да стоят в кухнята, докато проверявах баните и пералното помещение.

Излязох и Бентън отвори вратата към стаята за разпити. Влязох.