Тихият палач [bg]

— Чудя се кой е бил бос. — Взех алуминиевото си медицинско куфарче от масата и го сложих изправено на пода до стола ми.

Лео мълчеше и аз забелязах, че беше разстроен. Не искаше да си тръгвам и аз бързо прецених докъде мога да стигна. Реших, че ще е до там, докъдето трябва. Марино и Бентън винаги можеха да влязат и да ме спрат. Но нямаше да го направят. Не още.

— Някой е ходил бос в банята, където е текла кръвта ти — казах след това. — Може би детектив Марино ще ти покаже снимките, ако го помолиш. Има частичен отпечатък от стъпало между душа и мивката, както и кървави отпечатъци от длани по стените. — Дадох му информация.

При нормални обстоятелства не бих го направила.

— Изглежда, всичко е било почистено, но с определени химикали ние можем да видим остатъците от кръв. — Продължавах да му набивам в главата нещо, което не беше моя работа да му внушавам. — Много е трудно да се отървеш от нея. Полицията има убедителни снимки. Може би трябва да ги видиш.

— Не ми пука за никакви шибани снимки — каза той гневно, но беше разлюлян.

— Към пет и трийсет следобед, преди около три часа, си пуснал съобщение в туитър, че си убил господин Нари. — Прекрачих обичайните си граници и преминах в територия, в която се налагаше. — Направил си го от дома си.

— Откъде знаете къде съм бил?

— Сигурно си чувал за ай пи адреси. Ти си много умен младеж. Добър си в науките. Да не би да си се наранил в банята около пет и трийсет?

— Не помня — каза той.

— Раните ти изглеждат на няколко часа. Но може да са и по-стари. Вероятно на четири или пет часа, но определено не са на дванайсет. Въпросът, който всеки би си задал, е: Кое е било първо? Съобщението в туитър, обаждането в полицията или нараняването? Всеки би се запитал също така дали сам си си ударил главата в рамката на душкабината, или някой те е блъснал. Може би си бил хванат неподготвен, докато си стоял по бял потник и шорти, вероятно си пускал водата и си бил с гръб към вратата. Човек няма как да не се зачуди дали някой не се е разстроил, когато си признал за такова сериозно престъпление като убийството.

Агресивният му баща едва ли е бил щастлив от това, което бе направил Лео. Може би не вижда нищо лошо в това да натопи учител, за да извлече печалба. Но едва ли би бил доволен, ако синът му признае, че е извършил убийство. Но такива са рисковете, когато насърчаваш измами, ако имаш интерес. Не можеш да избираш чуждите лъжи. Много добре си представях яростта на бащата на Лео, когато е чул новината. Въпросът е кога е станало. Не знаех, а и раните не ми казваха.

— Вие сте страхотно ченге под прикритие, което се преструва на лекар. — Очите на Лео излъчваха гняв и изведнъж плувнаха в сълзи.

— Не съм ченге, нито съм под прикритие, наистина съм лекар. Моя специалност са насилието, раните и смъртните случаи, свързани с него. — Не ставах от стола, не смеех да мръдна. — Да се върнем на сивия пикап. Видях го отново, след като мярнах теб край него тази сутрин. Кара го застрахователен детектив. Може би го познаваш. Той притеснява много хора.