Тихият палач [bg]

Имаше кръв и по ръба на дървената основа. Тя беше съсирена и гъста и бе започнала да се лющи. Завъртях купата насам-натам и я огледах внимателно.

— И колко пъти казва, че е бил ударен? — Направих още снимки.

— Веднъж — отвърна Марино.

— Не е възможно — казах. — Ако предположим, че е нацелен с основата, няма как да има толкова много кръв по ръба й, освен ако вече главата му не е кървяла. Забележи продълговатите капки, които сочат в различни посоки, което показва, че са се разхвърчали хаотично. Това би се случило, ако кръвта се е разлетяла със средна скорост при сблъсък с основата на купата. Или с други думи, ако удариш някого, който вече кърви. Но проблемът е, че нямам обяснение, защо капките сочат във всички посоки.

— Защото той сам ги е поставил там — обобщи Марино.

— Може да ги е пръскал. — Започнах да тръскам пръстите си под различни ъгли, все едно са покрити с кръв. — Това обяснява защо капките са хаотични. Ами изхвърленото оръжие?

— Както знаете, в апартамента на Нари нямаше кръв, дори и почистена. Само нещо като белина по китарите, по двата калъфа на леглото и по други места. Веществото светна, когато го напръскахме, но не като кръвта — каза Марино.

— А в къщата на Лео? — попита Бентън.

— Имам снимки — отвърна Марино. — Какво ще кажеш да поговориш няколко минути с него насаме? След това да влезе и докторката. Може би тя ще успее да измъкне нещо от него. Аз се отказвам.

Бентън прибра напоената със спирт кърпичка в опаковката й и я хвърли в коша.

— На мен не ми се получи да се правя на доброто ченге — добави Марино.

Бентън не отговори, че не е учуден и наистина не беше.

— Той е все същият арогантен задник, който видяхме тази сутрин — каза ми Марино. — Когато се опитах да му се правя на приятел, се постара специално, за да ме ядоса.

— Според него какво ще се случи от тук нататък? — попита Бентън.

— Ето ви го — обърна се към мен Марино. — Надявам се да не те познае от тази сутрин.

— Не съм слизала от колата ти.

— Тогава може би е по-добре ти да влезеш пръв — каза той на Бентън. — Използвай лигавите си номера и го накарай да започне да говори истината, за да не прекара нощта в ареста.

— Той иска да прекара нощта в ареста. Не иска да е навън.

— Вероятно се страхува от баща си.

— Не е това причината да иска да остане на топло — каза Бентън.

— Е, добре, ако извади късмет, може и да го пратят на по-дълга почивка в „Маклийн“.

Психиатричната болница, асоциирана с „Харвард“, беше на няколко километра в Белмонт и Бентън някога беше консултант там. В интерес на истината мястото беше идеално за Лео.