Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Как изглежда? — попита Лео, което беше странно. Описах му Ранд Блум.
Не казах името му. Лео се втренчи. Долових колебание в очите му. След това страх. После нищо.
— Нямам представа. — Беше очевидна лъжа и аз станах от стола, защото знаех какъв ще бъде ефектът.
— Той преследва хората. Паркира пред домовете им — отвърнах. — Това може да е доста сплашващо.
— Аз убих господин Нари, след като той ме нападна — избухна Лео.
— Не си удрян с тенис наградата, но ти или някой друг я е изцапал с кръв, пръснал е капки кръв по нея, за да изглежда така. — Взех си куфарчето от пода, защото беше време да излизам. — Доста хитро и наистина убедително. Много хора биха се заблудили.
— Не можете да го докажете!
Забелязах телефона си на масата. Имаше съобщение, че ми е изпратен файл по криптираната връзка.
„Вероятно от Луси.“
— Не можете да докажете, че съм бил аз! — повиши заплашително глас Лео.
Понечи да каже нещо, но се спря. Започна да се клати на стола. Канех се да си тръгна и той показваше, че е уплашен.
— Те ще ме докопат. — Очите чу бяха станали огромни, той се молеше. — Ако изляза оттук, те ще ме докопат!
Вратата се отвори и влезе Марино.
— Никой няма да те докопа — каза той на Лео. — Но трябва да знам за кого говориш.
Лео поклати глава, отказваше да говори.
— Не мога да те защитя, ако не ми кажеш.
„Те.“ Думата се запечата в ума ми.
— Добре, както искаш — блъфира Марино. — Пускам те. Можеш да си вървиш у дома и да си помислиш. Когато поискаш да ми кажеш истината, обади ми се.
— Казахте, че отивам в болницата. — Лео се взираше в мен, сякаш бях най-голямата предателка на планетата.
Излязох от малката стая.
— Казахте го! Казахте, че искате да ми помогнете!
Когато се озовах в голямото помещение с кутийките работни места и нецензурните провиквания, се наложи да се обърна, защото чух зад гърба си шум. Той бе скочил от масата и бе изритал яростно стола си, който прелетя през стаята и се удари в стената. В следващия миг Марино го сграбчи.
— Махнете се от мен! Махнете се от мен! — пищеше Лео, докато се бореше. Шапката му падна на земята.
Марино застана зад него, обви ръцете около торса му и го вдигна от пода, сякаш беше лек като перце.
34.
Брезите изглеждаха още по-яркобели под светлините на фаровете на аудито. Стройни стволове с подобна на хартия кора, наведени към шосето от каменните си легла, след които следваше тъмна хълмиста гора. Беше почти девет и половина и трафикът беше отпушен. Пътувахме на север към Марбълхед Нек. Небето беше плътно покрито със заплашително надвиснали облаци, вятърът духаше силно. Чуваха се далечни гръмотевици.
Историята на Лео Ганц за нападението с наградата от тенис състезанието му бе хрумнала, след като удобно се бе сдобил с истинско нараняване на главата. Беше стигнал чак дотам, че да маже кръв по трофея, като си е мислел, че ръбовете на квадратната основа могат да обяснят двете успоредни рани на скалпа му. Мислеше бързо, беше много интелигентен и аз имах хипотеза, която ми се струваше правилна.
Той не е бил блъснат към рамката, защото бе признал убийство, което не бе извършил. Било е точно обратното. Той е измислил този публичен спектакъл, след като е бил нападнат, докато се е готвел да си вземе душ. Съобщението в туитър, обаждането му в полицията и във ФБР беше неговият начин да накаже злодея, с когото бе сключил сделка и си мислеше, че той е разбрал.
„Баща му.“
— Години наред е потискал болката и гнева — казах. — Баща му вероятно го е наранил по-рано през деня, и то далеч не за първи път. Лео няма да го признае. Но е намерил начин да му го върне и в същото време да защити себе си.
— Влязъл е в кръговрат, който не може да прекъсне, мрази този, когото обича, и обича този, когото мрази. — Бентън обикновено се промушваше през трафика като слаломист, но по някаква причина се придържаше само в дясната лента. — След това е бил обзет от угризения и от нуждата да наказва, като в същото време отчаяно търси внимание.
— И от страх — добавих аз.
— Поне засега е в безопасност. Но това, което ще му се случи после, никак не изглежда добре. Той е по-голяма заплаха за себе си от когото и да било другиго.
Лео беше в полицейския участък в Кеймбридж, заключен в ареста под зоркия поглед на една от жените, които работеха по местопрестъпленията. Сутринта щеше да бъде преместен в „Маклийн“.