Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 146
Перейти на страницу:

— Как изглежда? — попита Лео, което беше странно. Описах му Ранд Блум.

Не казах името му. Лео се втренчи. Долових колебание в очите му. След това страх. После нищо.

— Нямам представа. — Беше очевидна лъжа и аз станах от стола, защото знаех какъв ще бъде ефектът.

— Той преследва хората. Паркира пред домовете им — отвърнах. — Това може да е доста сплашващо.

— Аз убих господин Нари, след като той ме нападна — избухна Лео.

— Не си удрян с тенис наградата, но ти или някой друг я е изцапал с кръв, пръснал е капки кръв по нея, за да изглежда така. — Взех си куфарчето от пода, защото беше време да излизам. — Доста хитро и наистина убедително. Много хора биха се заблудили.

— Не можете да го докажете!

Забелязах телефона си на масата. Имаше съобщение, че ми е изпратен файл по криптираната връзка.

„Вероятно от Луси.“

— Не можете да докажете, че съм бил аз! — повиши заплашително глас Лео.

Понечи да каже нещо, но се спря. Започна да се клати на стола. Канех се да си тръгна и той показваше, че е уплашен.

— Те ще ме докопат. — Очите чу бяха станали огромни, той се молеше. — Ако изляза оттук, те ще ме докопат!

Вратата се отвори и влезе Марино.

— Никой няма да те докопа — каза той на Лео. — Но трябва да знам за кого говориш.

Лео поклати глава, отказваше да говори.

— Не мога да те защитя, ако не ми кажеш.

„Те.“ Думата се запечата в ума ми.

— Добре, както искаш — блъфира Марино. — Пускам те. Можеш да си вървиш у дома и да си помислиш. Когато поискаш да ми кажеш истината, обади ми се.

— Казахте, че отивам в болницата. — Лео се взираше в мен, сякаш бях най-голямата предателка на планетата.

Излязох от малката стая.

— Казахте го! Казахте, че искате да ми помогнете!

Когато се озовах в голямото помещение с кутийките работни места и нецензурните провиквания, се наложи да се обърна, защото чух зад гърба си шум. Той бе скочил от масата и бе изритал яростно стола си, който прелетя през стаята и се удари в стената. В следващия миг Марино го сграбчи.

— Махнете се от мен! Махнете се от мен! — пищеше Лео, докато се бореше. Шапката му падна на земята.

Марино застана зад него, обви ръцете около торса му и го вдигна от пода, сякаш беше лек като перце.

34.

Брезите изглеждаха още по-яркобели под светлините на фаровете на аудито. Стройни стволове с подобна на хартия кора, наведени към шосето от каменните си легла, след които следваше тъмна хълмиста гора. Беше почти девет и половина и трафикът беше отпушен. Пътувахме на север към Марбълхед Нек. Небето беше плътно покрито със заплашително надвиснали облаци, вятърът духаше силно. Чуваха се далечни гръмотевици.

Историята на Лео Ганц за нападението с наградата от тенис състезанието му бе хрумнала, след като удобно се бе сдобил с истинско нараняване на главата. Беше стигнал чак дотам, че да маже кръв по трофея, като си е мислел, че ръбовете на квадратната основа могат да обяснят двете успоредни рани на скалпа му. Мислеше бързо, беше много интелигентен и аз имах хипотеза, която ми се струваше правилна.

Той не е бил блъснат към рамката, защото бе признал убийство, което не бе извършил. Било е точно обратното. Той е измислил този публичен спектакъл, след като е бил нападнат, докато се е готвел да си вземе душ. Съобщението в туитър, обаждането му в полицията и във ФБР беше неговият начин да накаже злодея, с когото бе сключил сделка и си мислеше, че той е разбрал.

„Баща му.“

— Години наред е потискал болката и гнева — казах. — Баща му вероятно го е наранил по-рано през деня, и то далеч не за първи път. Лео няма да го признае. Но е намерил начин да му го върне и в същото време да защити себе си.

— Влязъл е в кръговрат, който не може да прекъсне, мрази този, когото обича, и обича този, когото мрази. — Бентън обикновено се промушваше през трафика като слаломист, но по някаква причина се придържаше само в дясната лента. — След това е бил обзет от угризения и от нуждата да наказва, като в същото време отчаяно търси внимание.

— И от страх — добавих аз.

— Поне засега е в безопасност. Но това, което ще му се случи после, никак не изглежда добре. Той е по-голяма заплаха за себе си от когото и да било другиго.

Лео беше в полицейския участък в Кеймбридж, заключен в ареста под зоркия поглед на една от жените, които работеха по местопрестъпленията. Сутринта щеше да бъде преместен в „Маклийн“.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)