![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Скоро ще приключим разговора. — Гласът на Бентън се усилваше през високоговорителите в ъглите на съседната стая за наблюдение, където бяхме с Марино. — Но искам да ти обърна внимание върху един важен факт.
Лео Ганц сви рамене. Дългата му червена коса висеше рошава по раменете му. Над горната му устна и по брадичката виждах еднодневна пясъчноруса брада. Черната бейзболна шапка криеше раната, която той твърдеше, че му е нанесъл Джамал Нари.
— Каквито и последствия да има за теб, а те никак няма да са добри, Лео, фалшивите ти самопризнания означават, че човекът, който наистина го е извършил, ще се измъкне. Полицията ще спре да търси.
— Не му пука — каза Марино от ъгъла, където бе яхнал един обърнат с облегалката напред стол. — Мислиш ли, че му пука за нещо друго, освен за него самия?
— Казвам истината. — Лео гледаше право в мен. Беше изнервящо.
Не спирах да си напомням, че съм достатъчно назад от прозрачното огледало и той не може да види и най-малката сянка от мен, нито да забележи промяната в светлината, причинена и от най-лекото ми движение.
— Не казваш истината — отвърна равно Бентън. — И ако те осъдят за нещо, което не си извършил, истинският престъпник ще се спаси и може да нарани още някой. Да не би да прикриваш този, който е убил Джамал Нари?
— Никого не прикривам.
— Осъзнаваш ли, че можеш да прекараш остатъка от живота си в затвора без право на замяна?
— И какво от това? — сви рамене той.
— Сега така говориш…
— Да бе, сега така говоря. — Лявото му коляно подскачаше.
— Знаеш ли коя е доктор Кей Скарпета?
Лео поклати глава и сви рамене.
— Тя е специалист по нараняванията — каза Бентън и Лео пак сви рамене. — Има кабинет тук, в Кеймбридж, може да си я виждал наоколо.
— Къде наоколо?
— Ами наоколо. — Бентън беше уклончив.
— Може и теб да съм виждал наоколо.
— Възможно е.
— Богат ли си?
— Не сме тук да говорим за мен, Лео.
— ФБР сигурно ти плаща доста добре, щом караш ауди R8. Или може би… О, да, схванах! Това е кола под прикритие, с нея обикаляш Кеймбридж и търсиш терористи. — Тонът му беше подигравателен. — Може би този път ще ги хванеш, преди да взривят някого. Но като си помисля — май няма да успееш. ФБР хваща само хора, които не са направили нищо.
— Като теб ли?
— Аз съм направил доста.
— Искам да обясниш на доктор Скарпета какво точно се е случило с главата ти — каза Бентън.
— Вече десет пъти разказвам едно и също.
— Значи ще го разкажеш и за единайсети — усмихна му се мило Бентън. — Доктор Скарпета не е на ничия страна.
— Много си смешен. — Лео се изсмя подигравателно, почти истерично, а кракът му не спираше да подскача нервно.
— Тя се съгласи да помогне, като погледне раната ти, което е важно. — Очевидно Бентън я бе видял. — Може също да препоръча да ти направят шевове.
— Няма начин да ми правят шевове.
— Или пък да ти сложат няколко скоби.
— Не искам, мамка му.
— Да видим тя какво ще каже. Ще изляза и ще я доведа. — Бентън бутна стола си далеч от масата.
32.
Той стана и разсеяно приглади сакото си, а Лео се облегна назад и заби поглед в тавана, сякаш му беше скучно до смърт. Бентън излезе от стаята за разпити и затвори вратата след себе си. Веднага разбрах, че Лео Ганц няма ни най-малка представа какво се случваше.
Може да беше добър лъжец, но не разбираше нищо от криминални разследвания. Той си свали шапката, бръкна в джоба на долнището на анцуга си и извади жълта кърпа, нацапана с кръв. Докосна с нея горната лява част на главата си, черепа над слепоочието на десетина сантиметра над ухото, за да провери дали още кърви. След това натисна по-силно, за да е сигурен, че раната ще прокърви, и премигна. Издиша дълго и шумно, потри лице. Беше изнервен и тревожен. Нямаше представа, че има публика.
Вратата на стаята за наблюдение се отвори и Бентън влезе.
— Е? — попита Марино. — Да не би да научи нещо, което аз не успях?
— Не съм сигурен какво точно си научил, но той не променя версията си колкото и да го подтиквам, като му показвам как нещата, които разказва, нямат нищо общо с фактите по случая.