Тихият палач [bg]

31.

Спалнята беше малка, с релефни тапети със син флорален десен, който бе оцапан с кафеникаво на места край перваза. Лакираният чамов под беше лошо издраскан. До едната стена имаше двуетажно легло. Вероятно Лео е спял на горния етаж, преди да се премести в мазето и да започне да спи на дивана.

Марино ми отстъпи бюрото си, а той се бе навел до мен, кликаше с мишката и ми показваше какво е открил в къщата на семейство Ганц. Вниманието ми веднага бе привлечено от тенис купите, които изпълваха три стени — трофеи с всякакви размери и форми: кристални, сребърни, бронзови, както и големи медали на ярки панделки. Всичко беше повредено. Статуетки на мъже, които биеха сервис или забиваха и чиито ракети бяха отчупени или напълно липсващи. Виждаха се празни лепкави места, където някога са били гравирани плакети. Купите и другите награди бяха надрани като с отвертка.

Увеличих дървения под. Драскотините не се дължаха на нормална употреба. Бяха дълбоки. Попитах Марино за извитата дръжка на тенис трофея в кафявия плик на бюрото. Изглежда, че някой нарочно бе повредил наградите на Лео и се почудих дали са говорили за това, когато Марино е бил в къщата.

— Твърди, че той го е направил.

— Повредил е собствените си награди?

— Така казва. Бил ядосан, не можел да се контролира и имал нужда да счупи нещо.

— Ти повярва ли му?

— Не знам.

— Какъв е смисълът да троши нещо, което го отличава и го прави специален?

— Да създаде впечатление, че наградите не означават нищо за него. Да се прави на мъж, защото е льольо 1,65 метра висок и няма 60 килограма напикан.

Попитах дали семейството на Лео си е било вкъщи, когато Марино е бил там.

— Гледаха телевизия във всекидневната — каза той.

— Как се държаха?

— Бяха уплашени, но не съдействаха.

— А майката? — попитах.

— Седеше в кухнята и плачеше. Беше много стресната от бащата, който е пълен боклук, гадно копеле.

— Намери ли оръжие или нещо, свързано с оръжия? — поинтересувах се.

— Бащата има стар „Смит енд Уесън“. Нерегистриран в Масачузетс. Можех да го арестувам за това.

— Зареден?

— Не. Не намерих амуниции.

— Лео намекна ли, че може да е използвал пистолета на баща си, за да убие Джамал Нари?

— Той е хитро малко лайно. Каза само че е оръжие, което е хвърлил в канализацията. Не знаел какъв вид е.

— Откъде казва, че го е взел?

— Купил го на улицата.

— Каза ли, че е пистолет?

— Точно така. Въобще не стана въпрос за пушка. Не мисля, че има представа, че убийството е направено с пушка.

— Пита ли какви амуниции са били заредени в пистолета?

— Казва, че не знаел. Бил зареден, когато го купил и човекът, който му го продал за шейсет долара, обяснил, че куршумите били много яки и щели да пръснат човека като диня. И между другото, Лео не познава този човек и не може да го опише.