Тихият палач [bg]

— Кръвта изглежда влажна — коментирах.

— Сигурно е съхнала по-бавно, тъй като е била вътре в пералнята и вратичката е била затворена. Но да, това не се е случило рано тази сутрин, както твърди той.

— Той също така твърди, че е носил потник и шорти, когато е бил нападнат с тенис купата, така ли?

— Помниш ли, когато го видяхме около пладне? — отговори ми Марино с въпрос.

— Носеше суитшърт и дълги панталони.

— Защото не беше толкова топло — добави Марино.

— А неговата версия е, че е бил с потник и шорти, когато е отишъл в апартамента с тенис купата около осем тази сутрин. Колкото и да наблягаш върху нелогичността на това твърдение, той не се огъва.

— Но това е глупаво, нали?

— Проблемът е, че фалшивите самопризнания много често водят до несправедливи присъди. Лео Ганц може да има тийнейджърски ум, но в никакъв случай не е глупав. Защо го прави?

— Може пък да не ми пука защо — изсумтя Марино.

— Снима ли цялата къща?

— Разбира се.

— Моля те, продължи.

Той ми показа кухнята, всекидневната, още една всекидневна, родителската спалня. Тъмни тапицирани мебели, които изглеждаха евтини и овехтели. Много безпорядък, списания, вестници, натрупани в мивката чинии. Помолих го да се върне на снимките от банята, на които се вижда как химикалът е реагирал положително за кръв.

Кликах известно време върху тези фотографии. Увеличавах и намалявах онази част, на която се виждаха кафявите плочки на пода близо до душкабината. И по стените имаше кафяви плочки. Тоалетната и мивката бяха черни, а с тъмните повърхности имахме късмет. Защото когато се почистват, винаги се изпуска някоя капка кръв и не се изтрива всичко.

Бледи синкави размазани участъци и петна с големината на монети върху стъклената врата на душкабината и в края на мивката. Кликнах върху още снимки, увеличих луминесцентните кръгове, външните краища на кървавите капки, които бяха избърсани, но средата им бе останала мокра. Повечето бяха с идеална кръгла форма, защото бяха падали перпендикулярно. Все едно бяха оставени от някой, който стои прав и кърви. Открих частичен отпечатък от босо стъпало, а на стената вляво от душа две следи от длан светеха със синкава светлина. Стъклената врата на душкабината бе отворена, рамката беше метална с остри ръбове, а плочките вътре — мокри.

— Той не просто е почистил тук — казах на Марино и станах от стола. — Това е мястото, на което се е случило.