Гробовни тайни [bg]

Определено. Ако Монк убие още някого, Симс ще изпадне в неловко положение.

— Още по-малко ще му се понрави, ако се появят и други заглавия, подобни на онова за смъртта на Уейнрайт.

Роупър ме изгледа сърдито.

— Сигурен съм, че шефът ще вземе това предвид, доктор Хънтър.

Изпратих го до вратата и изчаках колата да се отдалечи, след това влязох, взех якето си и отидох в пещта. Чух шума от грънчарското колело още преди да отворя вратата. Софи бе седнала пред него и съсредоточено оформяше една купа.

— Няма да променя решението си — заяви тя, без да вдигне поглед.

— Знам. Исках само да проверя дали си добре.

— Добре съм.

Купата бе крива от едната страна, но тя като че ли не го забелязваше.

— Преди не каза, че липсват пари и бижута.

— Не е нещо ценно. Не си заслужава да говорим за това.

Изчаках. Тя бе съсредоточила цялото си внимание върху грънчарското колело.

— Ако има нещо, което трябва да ми кажеш…

— Просто искам да остана известно време насаме със себе си.

Купата се изкриви на една страна и окончателно изгуби формата си. Вече не можеше да бъде коригирана, но Софи се държеше така, сякаш щеше да се оправи от само себе си. Не знаех какво повече да направя, затова излязох навън. Влажният студен въздух щипеше гърлото ми.

Не можех да разбера защо Софи се инати толкова. От друга страна, аз не я познавах добре. Тогава защо си още тук? Заради нея ли го правиш? Това беше една от причините, но имаше и друга, която не ми даваше покой от момента, в който разбрах за бягството на Монк. А може би и преди това, преди десет години, когато безрезултатно претърсихме тресавището.

Исках да открия отговорите на някои въпроси.

Точно бях влязъл в къщата, когато чух сигнала на телефона си, че съм получил съобщение. Обхватът тук не беше добър, влияеше се от времето и релефа, но очевидно нещо бе успяло да достигне до мен. Съобщението беше кратко и ясно.

„При Лакомника“ в 2 следобед.

Беше от Тери.