Измамна светлина [bg]

— Това е петата стъпка от програмата на анонимните алкохолици — пояснила бе. — Признахме пред бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си. Аз съм това друго човешко същество.

Жената отново се засмя и направи гримаса.

— Не ви ли доставя удоволствие? — поинтересува се Гамаш, изтълкувал гримасата като недоволство.

— Отначало ми харесваше, с първите ми довереници. Честно казано, любопитно ми беше да разбера в какви глупости са се забърквали по време на пиянската си кариера, дали са били като моите. Изпитвах вълнение, че има хора, които ми се доверяват до такава степен. Честно казано, не се случваше често, докато пиех. Трябва да си бил луд, за да ми се довериш по онова време. Но след известно време започва да става досадно. Всички смятат, че техните тайни са ужасни, а в общи линии са едни и същи.

— Например? — попита главният инспектор.

— О, има всякакви истории. Може да си прикрит гей. Да крадеш. Да си мислиш ужасни неща. Да се напиеш и да пропуснеш важно семейно събитие. Да разочароваш близките си. Да нараниш близките си. Да упражниш насилие. Не казвам, че са постъпвали правилно. Категорично не. Но не е нещо нечувано. Те не са сами. Знаете ли коя е най-тежката част от стъпка пет?

— Признахме пред себе си! — предположи Гамаш.

Бовоар се смая, че шефът му е запомнил формулировката. На него всичко това му изглеждаше като досадно хленчене. Група алкохолици, които се самосъжаляват и търсят мигновена прошка.

Жан Ги вярваше в прошката, но само след наказание.

Сюзан се усмихна.

— Точно така. Човек би решил, че е лесно да признаем тези неща пред себе си. Нали все пак сме присъствали, като се е случило. Но е трудно да признаем кое в стореното е било толкова лошо. Особено ако години наред сме оправдавали и отричали поведението си.

Гамаш кимна замислено.

— Тайните често ли са толкова лоши като на Брайън?

— Имате предвид да убиеш дете? Понякога.

— Някой от вашите довереници убивал ли е човек?

— Случвало се е да ми признаят, че са отнели човешки живот — призна накрая тя. — Но никога умишлено. Никога преднамерено. Само при нещастен случай. Най-често при шофиране в пияно състояние.

— В това число и Лилиан? — тихо попита старшият детектив.

— Не си спомням.

— Не ви вярвам. — Гамаш бе снишил глас толкова, че едва се чуваше. А може би на Сюзан й бе трудно да чуе точно тези думи. — Никой не е в състояние да забрави подобно признание.

— Вярвайте на каквото желаете, господин главен инспектор.

Той кимна и подаде визитката си на жената.

— Тази нощ ще остана в Монреал, но утре се връщаме в Трите бора. Ще останем там, докато открием кой е убил Лилиан Дайсън. Обадете ми се, като си спомните.

— Трите бора? — попита Сюзан и взе визитката.

— Селото, в което е била убита Лилиан.

Гамаш се изправи, а Бовоар го последва.

— Казахте, че животът на всички ви зависи от истината — каза главният инспектор. — Ще е много неприятно, ако точно сега го забравите.