Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Стана и отиде на терасата.
Възможно ли е?
Наистина ли е стигнал до края? Или тъгата му бе погодила номер и ей сега ще се втурне през предната врата?
Бе стигнал до дъното на тъгата и болката. Гребеше, гребеше, изгребваше болка и тъга и изведнъж се освободи много място.
Върна се в стаята, грабна лист хартия и започна да пише с нарастващо нетърпение:
Катрин,
Не знам дали ще спечелим и никога няма да си причиним болка един на друг. Вероятно не, защото сме хора. Но в този момент, за който съм копнял с такава сила, аз знам, че животът с теб ще ми осигури по-добър сън. Че ще се будя с радост. Че ще се науча да обичам по-истински.
Искам да готвя за теб, когато си в лошо настроение от глад, от всякакъв вид глад: глад за живот, глад за любов, глад за светлина, море, пътешествия, книги, сън… Искам да мажа ръцете ти с крем, когато си работила с грапав камък — сънувам те като спасителка на камъните, която вижда болката на сърцето под твърдите пластове.
Искам да вървя след теб по тясна пътека, да видя как се обръщаш и ме чакаш.
Искам всички големи и малки радости на живота: да се караме и да се смеем, да наливам топло какао в любимата ти чаша, когато навън е студено, да ти отварям вратата на таксито след вечер с нови, весели приятели. Искам да виждам, че си щастлива.
Искам да усещам как дупето ти се притиска в корема ми. Как те топля.
Искам да правя с теб хиляди големи и малки неща. Ти и аз, ние заедно. Ти в мен и аз в теб.
Моля те, Катрин, ела! Ела скоро! Ела при мен!
Любовта е по-добра от славата си.
Жан
P.S. Наистина!
40.
На 4 септември Жан излезе рано сутринта, за да направи обичайната си разходка по улица „Дьо Колен“ и около пристанището на рибарското селце и да стигне навреме в книжарницата.
Есента идваше, а с нея идваха и клиентите, които предпочитаха да строят замъци от книги, не от пясък. Открай време есента беше любимият му сезон. Излизаха нови книги, които обещаваха нови приятелства, нови прозрения, нови приключения.
Горещата светлина на лятото постепенно се смекчаваше. Ставаше по-нежна. Санари се загръщаше в прозирно було, което го пазеше от изсъхналата вътрешност на страната.
Закуси последователно в „Лион“, в „Наутик“ и в пристанищното бистро. Заведенията вече нямаха нищо общо с времето, когато Брехт е писал тук подигравателните си песнички срещу националсоциалистите и ги е рецитирал на приятелите си. Въпреки това Жан усещаше полъха на изгнанието. Кафенетата бяха острови на благотворно оживление в неговия самотен живот с котарака Пст. Кафенетата му заменяха семейството и му напомняха за Париж. Те бяха изповедални и място за пресконференции. Там научаваше всичко, случващо се зад кулисите в Санари, как рибарите се справяха с водораслите, как играчите на топка се подготвяха за есенното първенство. „Колегите“ му от кея Уилсън го натовариха с функцията на заместник хвърляч, а това беше голяма чест. Нищо чудно да се наложи да участва в състезанията. Кафенетата бяха място, където Пердю се включваше в живота, без да прави впечатление, когато не говори или не участва.
Понякога сядаше в най-скрития ъгъл и говореше по телефона с баща си Жакен. Така направи и тази сутрин. Като чу за турнирите в Сиота, Жакен се захвана да лъска топките си и да се готви за път.
— Моля те, недей — опита се да го разубеди Пердю.
— Защо? О, разбрах! Как се казва тя?
— Непременно ли трябва да е жена?
— Значи е същата, за която ми каза, преди да заминеш?
Пердю избухна в смях. Двамата Пердю се засмяха.
— Ти обичаше ли тракторите? — попита след малко синът. — Някога, когато беше момче, искам да кажа.
— Винаги съм обичал тракторите, скъпи Жано! Защо питаш?
— Макс се запозна с едно момиче, което кара трактор.
— Момиче трактористка? Страхотно! Кога най-после ще видим този твой Макс? Ти го обичаш, нали?
— Какво значи това множествено число? Имаш предвид новата си приятелка, дето не обича да готви?
— Не говори глупости! Имам предвид майка ти. Да, да, кажи каквото искаш или замълчи. Мадам Берние и аз. И какво от това? Нямам ли право да се срещам с бившата си съпруга? След 14 юли… ами… стана повече от срещи. Тя, разбира се, тълкува нещата по друг начин. Твърди, че това е просто кратка афера и да не си въобразявам кой знае какво…
Жакен Пердю се засмя дрезгаво и моментално се закашля. Днес обаче дори пушаческата му кашлица звучеше весело.