Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Беше спасен. Двамата стояха прегърнати и се държаха здраво.
— Знаеш ли… — започна нерешително Катрин.
— Какво има?
— Постарах се да си спомня кога за последен път съм спала с бившия си съпруг. През 2003. На 38 години. Май стана грешка.
— Прекрасно. Това означава, че ти си по-опитната от двама ни.
Засмяха се.
„Чудесно е — помисли си Пердю. — Всички лишения, всички страдания могат да бъдат пометени със смях. Просто със смях.“
Годините се сляха в едно и изчезнаха.
— Аз пък помня нещо друго — рече той. — Любовта на плажа се надценява.
— Сигурно защото цялото тяло се покрива с пясък.
— Да не говорим за комарите.
— Според мен те са по-скоро в къщите, отколкото на плажа.
— Вероятно си права, Катрин. Нямам понятие.
— Тогава аз ще ти покажа — пошепна тя. Лицето ѝ беше младо и самоуверено. Поведе Жан към втората спалня.
Под лунната светлина се плъзна четирикрака сянка.
Пст излезе на терасата и с разбиране им обърна тигровия си гръб.
Дано хареса тялото ми. Дано силите не ме напуснат. Дано да усетя как ù харесва да я милвам. Дано…
— Престани да мислиш, Жан Пердю! — заповяда нежно Катрин.
— Как го разбра?
— Не е трудно, любов моя — пошепна тя. — Толкова искам да… да се любим…
Зашепнаха си изречения без начало и без край. Пердю съблече Катрин. Под роклята си тя носеше само прост бял слип.
Тя разкопча ризата му и зарови лице в гърдите му, вдъхна дълбоко аромата му. Дъхът ѝ го милваше нежно. Май не беше нужно да се притеснява за мъжката си сила. Тя се появи в мига, когато я видя съблечена и мекото, топло тяло се задвижи в ръцете му.
Прекараха в Санари сюр Мер целия септември. Един ден Жан реши, че е пил достатъчно от светлината на Юга. Изгубеният бе намерен. Раненото време приключи.
Вече можеше да отиде в Боние и да преодолее поредното стъпало.
41.
Катрин и Жан напуснаха Санари с увереността, че са намерили своята тайна родина. Достатъчно малка, за да се побере цялата в сърцата им. Достатъчно голяма, за да ги закриля. Достатъчно красива, за да остане завинаги място за копнеж, за взаимно опознаване. Санари — това сега означаваше щастие, мир, спокойствие. Означаваше вживяване в един доскоро чужд човек. Обичаха се, без да са в състояние да назоват причината. Кой си ти, как си станал такъв, как чувстваш, как се променя настроението ти за един час, през деня, през седмицата? Лесно им беше да открият всичко това в тайната си родина. През дългите, тихи часове Жан и Катрин се сближиха. Шумните събития — селският празник, пазарът, театралните представления, четенията, които събираха много хора, не им бяха нужни.
Септември потопи живота и любовта им във всички цветове между жълтото и червеното, между златното и виолетовото. Бугенвилеите, разбуненото море, многоцветните, дишащи гордост и история къщи на пристанището, скърцащият златен чакъл на площадките за игра на топка — на тази основа се разгръщаше нежността им, приятелството, дълбокото взаимно разбиране.
Двамата не бързаха.
Важните неща трябва да се вършат бавно, казваше си често Жан, когато двамата започваха любовната игра. Целуваха се бавно, до насита, събличаха се спокойно, опознаваха телата си, не бързаха да се слеят. Постепенното съсредоточаване един в друг събуждаше дълбока страст, която беше навсякъде: в тялото, в душата, в чувството. Докато се любеха, вземаха участие като цялостни личности.
Жан Пердю усещаше как отново се приближава към потока на живота. Усещаше го, буквално с всяка нощ, прекарана в прегръдките на Катрин. Двайсет години бе живял извън живота, без многоцветност и ласки, без аромати и музика. Прекара тези дълги години вкаменен, упорито самотен.
Сега отново плуваше.
Любовта го съживи. Вече знаеше стотици малки неща за тази жена. Сутрин, след събуждане, Катрин изживяваше сънищата си. Понякога изпадаше в меланхолия, часове наред беше объркана, засрамена, гневна или тъжна от онова, което бе преживяла в сенките на нощта. Това беше нейната ежедневна борба да преодолее междинния свят. Жан откри, че има сили да прогони демоните на съня, като приготви горещо кафе и отведе Катрин на плажа.
— Защото ти ме обичаш, аз се уча да обичам себе си — призна му тя една сутрин, обърната към спокойното, все още сънено сивосиньо море. — Винаги съм вземала каквото животът ми предлага… но никога не съм си предлагала нещо сама. Не умеех да полагам усилия за себе си.