Без светлина [bg]

— Сигурна си, че нищо не си им казала? — попита той.

— Абсолютно нищичко.

Той пушеше цигарата, отпуснал се на ръба на кея и леко поклащаше крака. Чу се басовата свирка на един от големите кораби в залива. Господи, как му харесваше да слуша тия кораби.

— Ако са били ченгета, не разбирам защо са търсили Сайнър — рече той. Случаят Пробст беше приключил преди повече от година. Какво ли ставаше тук?

— Ами ако наистина съществува Колийн Сайнър?

— Не-е — отвърна Дон. Хората на Фийбър се бяха погрижили за тая работа. Сега той се чудеше дали наистина са си свършили работата. Май ще трябва оня мазен грък да научи за това.

Дон се почеса по косматия корем. Тя го гледаше. Къдравата му коса беше поразчорлена от леглото — сигурно само беше прекарал пръсти през нея. Въпреки че бе отпуснат в момента, люлеещ крака като малко дете и равнодушен към външния си вид, изпъкналите му мускули по ръцете и раменете я караха да омеква само като седи до него.

— Е — рече той, — не го преживявай чак толкова. Ако пак се върнат — което не вярвам, но ако отново дойдат, просто поддържай своята версия. Нищо не могат да направят по този въпрос, няма начин да загазиш, при условие че се придържаш към това, което вече си им казала. Никой не очаква от тебе да знаеш нещо повече. Само не се отклонявай от твоята история.

Искаше да я позалъже, нямаше смисъл да я изнервя с разни всевъзможни предположения в тази ситуация.

Хийт не знаеше нищо за тайните уговорки с полицейския отдел, както и за цялата операция, нито дори за самото й съществуване. Тогава, преди време, той само й обясни, че ако някой изобщо се обади, питайки за Колийн Сайнър, тя трябва да съобщи това, което очевидно беше казала на ония. От друга страна, взеха решение той да използва истинското си име. Гъркът го успокои, че е сто процента прикрит, но ако поради някаква непредвидена евентуалност се наложеше да представят реална личност, доказвайки, че зад информацията има човек от плът и кръв, тогава искаха той да бъде параванът. В това отношение беше добър и можеше да се справи. Разбира се, той получаваше допълнително възнаграждение заради използването на неговото име при подобен „косвен риск“. Сега като че ли тази непредвидена евентуалност беше настъпила. Той трябваше сериозно да се замисли. Време беше да говори с оня проклет грък. Ако не му е известно какво става тук, по-добре да си поразмърда дебелия задник и да разбере. Ако наистина знае какво се е случило, тогава старият Дон С. ще иска обяснение защо не е бил предупреден.