Без светлина [bg]

— Ще ви проверя, господине — заплаши Валери Хийт с потрепващи устни. — Утре ще се обадя… непременно ще ви проверя. Няма да отговарям на повече въпроси.

— Мис Хийт — бавно каза Нюман. — Моля ви, мога да ви уверя…

Валери Хийт скочи на крака, като гащеризонът й почти се смъкна отгоре и тя бързо го оправи в движение.

— Махайте се от тука — извика тя. Цялата трепереше, очите й бляскаха яростно, а в гнева й имаше нещо повече от враждебност.

Нюман и Пола станаха, Нюман понечи да каже нещо, но Хийт го изпревари.

— Изчезвайте! — Тя протегна жилестата си ръка към входната врата и от цигарата й се посипа цяла пътечка от пепел.

— Вижте какво, извинявайте, ако съм ви обидил — Нюман продължаваше да бърбори, докато вървяха към вратата, — но аз трябваше да задам тия въпроси. Искам да кажа, такава ми е работата. Длъжни сме да го правим, ако искаме да помогнем…

Излязоха навън и Валери Хийт тръшна вратата зад гърба им.

— Господи — изпъшка Пола, докато минаваха през двора. — Вече си мислех, че тя ще те удари. Наистина си мислех, че ще го направи.

— Ти страшно ми помогна, Пола — каза Нюман и й се ухили.

— Сигурно следващия път, перко такъв, ако ме уведомиш за сценария на играта, може и да получиш някаква помощ. Какво очакваше да направя?

Те вървяха по алеята през ситната мъгла от автоматичната пръскачка, която още съскаше.

— Какво ти е впечатлението? — попита Нюман, когато се качиха в колата.

— Ами, преди всичко това беше пълен провал. Тя не ни даде и грам нова информация.

— Да, но какво впечатление ти направи реакцията й към цялата тая работа със Сайнър?

Пола се замисли за миг.

— Беше уплашена. Да, изглеждаше здравата паникьосана. А и объркана.

— И аз си го помислих — рече Нюман, палейки колата. — И забелязах, че не ни заплаши да повика ченгетата, ако не се махнем. — Той включи фаровете и подкара край къщата. Когато стигна пресечката, където уличката от полуострова се съединяваше със сушата, той обърна колата и тръгна в обратна посока.

— Какво има? — попита Пола. — Да не би да се връщаш там…

— Само почакай за секунда — рече той. Загаси фаровете точно преди отново да стигне къщата и мина покрай нея, обръщайки в края на уличката. Спря до бордюра зад една от няколкото коли, паркирани между него и колата на Валери Хийт. Загаси двигателя.

— Мисля, че доста я стреснахме — рече Нюман. — Ти видя ли името на пощенския етикет на абоната?

— Айрин Уейли.

Нюман хвана радиото и издиктува регистрационния номер на корвета. Пола смъкна страничното стъкло и поразмаха горната част на роклята си, за да направи вятър. Нощта беше станала задушна и заедно с неподвижния въздух се усещаше полъхът от тежки пристанищни миризми. Когато получиха отговор на запитването, и двамата се заслушаха с интерес. Колата принадлежеше на Франсес Ръп, на същия адрес.