Без светлина [bg]

— Нямам нищо против, но защо просто не запалим фаровете?

— Защото това ще ни отнеме известно време и не искам някои да ни види и да довтаса, за да разбере какво правим тук.

Те слязоха от колата и Нюман извади от багажника две големи найлонови торби с боклук, оставяйки ги край пътя. Взе чифт хирургически ръкавици, каквито имаше цяла кутия в багажника, нахлузи ги и отиде при торбите.

— Ако това не даде резултат, ще полудея — рече той. Наведе се и разкъса първата торба. Изсипа всичко по протежение на един от песъчливите коловози. Горещината и влагата бяха спарили всичко и вонята беше отвратителна. Пола си запуши носа и веднага се измести по посока на вятъра. Нюман намери някаква пръчка сред тревата, надвеси се над купчината боклук и се залови за работа.

Откъм крайбрежието довяваше лек ветрец, но той беше топъл и лепкав, а и недостатъчен, за да разнесе зловонието на това, което Нюман ровеше с пръчката. Ала по-ужасното с, че не можеше да разпръсне рояка комари, които скоро ги нападнаха. Пролетните дъждове бяха улеснили тези насекоми с безброй локви и тинести участъци, сред които те се множаха светкавично. След малко роякът стана гъст като мъгла. Пола замахваше по тях, ругаеше и подскачаше непрекъснато, докато Нюман бавно напредваше по върволицата с боклук. След около десет минути Нюман се спря и вдигна глава.

— Пола, ако не държиш неподвижно този проклет фенер, нищо не мога да свърша — каза той, леко повишавайки тон.

— Трябва да измислим нещо. Тая няма да я бъде. — Тя се гърчеше. — Ще ме изядат!

— Носиш ли комбинезон? — попита той.

— Да…

— Клекни, смъкни комбинезона надолу да покрие краката ти, вдигни роклята нагоре над главата си, измъкни фенерчето през някакъв процеп и ГО ДРЪЖ НЕПОДВИЖНО!

Нюман изчака, докато Пола се нагласи по предложения от него начин, клекна в тревата между два коловоза и най-после успя да закрепи фенерчето в дупка до лицето си, насочвайки лъча към боклука на Валери Хийт.

— Прекрасно — рече Нюман и продължи да оглежда внимателно своите съкровища, ровейки с пръчката разни хартийки. От време на време вдигаше нещо смачкано и го оправяше, разделяше разни слепнали остатъци или измъкваше хартийки от консервни кутии или лъскави опаковки. Ако се виждаше някакъв текст, той се вглеждаше в него. Не можеше да замахва с ръце по комарите и затова периодично навеждаше глава и с ръкавите на ризата се мъчеше да ги изтрие от лицето си. И двамата не продумваха. Искаха да свършат с това колкото се може по-бързо.

Нюман понасъбра малка купчинка с хартийки, измъкнати от остатъците в първата торба и ги сложи в багажника на колата. После отвори втората торба и пръсна съдържанието й малко по-встрани от първата.

— Наистина много добре — рече той, грабна пръчката и почака, докато Пола отново се нагласи до втората редица с боклук.