Без светлина [bg]

— Лара, обажда се Грейвър.

Мълчание.

— Да… ало…

— Извинявай, че те събуждам, но се нуждая от помощта ти за кратко време.

— Сега ли?

— Боя се, че да.

— Да, добре, разбира се. Тя все още беше замаяна от съня. — Ами… ще ми трябват няколко минути да се приготвя — рече тя, сега малко по-будна. — Какво да облека?

— Каквото и да е. Имам среща с едно лице в малък ресторант. Просто искам да ни наблюдаваш от отсрещната страна на улицата.

— О.

— Не е кой знае какво. Просто ми трябва още един чифт очи.

Тя се поколеба, сякаш размишляваше над съмнителната искреност на това твърдение.

— Добре, къде си?

— В службата.

— Ще бъда готова, когато пристигнеш тук.

— И, Лара, вземи си някоя по-голяма дамска чанта.

По това време на нощта движението беше оскъдно и той успя да стигне за петнайсет минути до нейния апартамент. Тя го чакаше при малката портичка откъм двора. Беше облякла лятна рокля без ръкави, в тъмен цвят, може би шоколадовокафяво, а косата й бе сресана назад и прибрана с шнола. Носеше чанта през рамо.

— Бърза си — рече Грейвър, когато тя се качи в колата.

— Е, щом се разсъних… — каза тя. — Не знам защо ми трябваше толкова време да реагирам. Извинявай.

Някакво ухание — макар и не парфюм, нещо по-леко и той си представи, че навярно така ухае тялото й, кожата й — се понесе в колата заедно с нея. Той потегли, а тя сложи чантата между тях и се извърна леко към него.

— Надявам се тази рокля да е подходяща — рече Лара. — Мина ми през ум, че не бива да нося нещо светло.

— Съвсем добре е — отвърна Грейвър. Естествено, роклята й стоеше чудесно, с копчета отпред, като най-горните не бяха закопчани, коланът подчертаваше талията и ханша й. Дори само присъствието й го разтовари малко от умората.

— През цялото време ли си бил в службата? — попита тя. В гласа й имаше нотка на загриженост, сякаш усещаше, че нещо важно се е случило.

— Почти — отвърна той.

— И така — рече тя, — какво е станало?

Той й предаде в хронологичен ред всички събития от следобед насам. Каза й за резултатите от срещата му с Нюман и Пола, за къщата на Фелдбърг и какво намери в нея, за разговора на Пола и Нюман с Валери Хийт, за проследяването на Бъртъл и снимките, направени от хората на Арнет при срещата му с непознатия мъж. Не спомена в съответния порядък само за смъртта на Безъм и когато й съобщи за това, тя реагира почти като Пола: ахна от ужас и веднага на лицето й се изписа подозрение.