Без светлина [bg]

— „Те“?

— Които и да са „те“, по дяволите.

Минаха под магистралата Саутуест. Грейвър оглеждаше всичко, страничните улици, паркингите на ресторантите, бензиностанциите, но се стремеше Лара да не забележи какво прави той. Изведнъж започна да става подозрителен към всичко наоколо. Струваше му се, че има някаква връзка между колата, която бе видял преди пет пресечки, и колата, която той настигаше на улицата, или пък паркираната на странична улица с тази, спряла в сянката на една бензиностанция.

— Какво точно искаш да направя? — попита тя. — Искаш да седя в колата, докато трае срещата, така ли?

— Не, не в колата — рече той, връщайки мислите си към настоящето. — Трябва да се срещна с един човек, казва се Виктор Ласт. Той беше мой осведомител преди години, когато бях още детектив. Беше добър информатор, продуктивен, но от около осем години нито го бях виждал, нито чувал за него. И неочаквано, в неделя късно вечерта, след онази тежка сцена с Тислър и след като Уестрейт си излезе от къщи, Ласт ми се обади. Понякога осведомителите го правят, след известно време. Ако си имал добри взаимоотношения с тях, те ненадейно могат да се появят и да се свържат с теб. След това обаждане на два пъти се видях с него. Срещнахме се в една кръчма в неделя през нощта, а снощи цъфна и у дома.

— При теб вкъщи? Боже мой. Ти не знаеше ли, че ще дойде?

Грейвър поклати глава.

— Не. А той е интелигентен човек; знае как да се държи. Във всеки случай, постъпката му ме тревожи. В миналото никога не би го направил. Ласт твърди, че „случайно“ попаднал на информация за нарушаване на сигурността някъде в полицията. Решил, че това може да е в Криминалното разузнаване. Но беше доста неясен откъм подробностите. Изглежда сега иска да ми даде малко повече сведения.

— Но в момента не му вярваш особено много — рече Лара.

— Така е. Макар че навярно би трябвало. Просто ми се струва невероятно как той се оказва точно на това място и точно по това време.

Пътуваха на юг по „Монтроуз“. Наоколо почти не се мяркаха коли и макар да нямаше изгледи да завали, влажността беше толкова висока, че около уличните лампи се образуваха неясни кръгове.

— И какво точно искаш да направя? — попита Лара.

— Ще се срещна с този тип в малък ресторант, казва се „Ла Фачезия“.

— В района с музеите ли? Да, знам го.

— Искам само да разбера дали някой ни наблюдава. Обикновено е доста сложно. Всъщност това представлява контранаблюдение. Но там има едно особено кръстовище, което ни дава предимство. Три улици се пресичат горе-долу във формата на буквата „К“, образувайки три ъгъла. „Ла Фачезия“ е в долния ъгъл. На ъгъла вдясно има някаква резиденция зад висока стена. Точно срещу ресторанта, на третия ъгъл има стар тухлен жилищен блок. На два етажа. Няма охранителна система. Входната врата е винаги отворена.