Без светлина [bg]

34.

Когато Пола и Нюман се обадиха — след тях веднага се обади и Арнет, Грейвър вече няколко пъти беше прочел разузнавателните бюлетини за Виктор Ласт, а също и криминалните анализи, подробно описващи случаи със сходни похвати като при известните вече операции на Ласт. Научи доста. Пъхна няколко неща в куфарчето, грабна сакото си, нагласи отново охранителната уредба, загаси лампите и дръпна вратата зад себе си.

Слизайки надолу със скърцащия асансьор, той си мислеше как смъртта на Безъм изведнъж активизира разследването. Всеки от тях, Нюман, Пола или самият той, вече си представяше само най-лошото. Все още му се струваше, че изживява някакъв ужасен кошмар, щом се сетеше за ролята на Бъртъл. Дори когато бе разговарял с Джинет по-рано тази вечер, струваше му се, че изразът на лицето му е неестествен. Просто не знаеше как да се държи в тази толкова отвратителна и фантастична история. Сега най-трудният въпрос беше да реши — дали Дийн е в опасност, или дали самият той представлява опасност. Тази мисъл като болезнена рана измъчваше Грейвър.

Беше невероятно потресен и затова си водеше подробен дневник на събитията и там излагаше доводите за своите решения и действия. Надяваше се, че записвайки всичко съвсем точно, ще успее да си изясни нещата. Чувстваше се като алхимик, извършващ ритуали, които не разбира напълно, но се надява магията да стане, а заедно с нея да се появи познанието и скъпоценното злато на истината.

Този дневник оставаше закодиран в компютъра, а вкъщи си държеше напечатано копие. Отначало възнамеряваше да държи копие винаги в себе си и това му хрумване наподобяваше инстинкта към ембрионалното състояние. После взе по-разумно решение и остави второто копие вкъщи. Ако разследването започнеше да става все по-нестабилно, щеше да съхрани и трето копие в банковия си сейф. Това беше някаква крайна лична презастраховка и все пак дори нямаше представа как подобно нещо би решило проблемите при евентуално разследване.

Навън нощта бе знойна и влажна, усещаше се миризмата на треви и речна тиня, примесена с острия лъх на омазнения асфалт, който дори и в този късен час все още излъчваше неприятна топлина. Той се спря и погледна към града от другата страна на реката, към пръснатите високо нагоре светлини. Припомни си забележката на Арнет, че опитът да предвиди „лошите хора на този свят“ беше все едно да гадае по звездите. Когато зърнеш светлината, всичко е вече свършило. Трябва да използваш въображението си, беше казала тя, за да изпревариш злодеянията.