Без светлина [bg]

— Тогава защо нейното име го няма на плика? Смяташ, че тя работи там?

— Вероятно в администрацията. Кейси — рече тя и отпусна ръка, — ще се разтопя. Ако не смъкваме стъклата заради проклетите комари, не можем ли поне да включим климатика?

Нюман запали колата, включи климатика на силно и пак хвана химикалката.

Пола продължи:

— Третият: от „Секретарски услуги «Ексел Екзекютив»“, отвън с молив е написано: Оливия М.

— Същият почерк ли е?

— Не прилича.

Пишейки, Нюман кимна.

— Така — продължаваше Пола. — Квитанции. — Тя плесна един комар на ръката си. — Някои от тия гадинки са влезли в колата. — Започна яростно да чеше ухапаното. — Една: от „Тоутъл Дитейлинг“, автомивка, това е от ония места, където уж могат да оправят всичко възможно по колата ти.

— Трябва тази „корветка“ да изглежда красива — рече Нюман.

— Да. Втора квитанция: тази е от — о, това ще ти хареса, Кейси — „Виктория Сикрет“ в търговския център „Бейбрук“.

— Страхотно. Какво е купила? — попита Нюман, записвайки.

— Четири сутиена „Чансъри Лейс“ и съответните пликчета в шампанско и печени бадеми…

— Какво?

— Шампанско и печени бадеми, такива са били цветовете им.

— О, значи не червено и черно? — Той размаза един комар върху бележника си.

— И някои други неща… — рече Пола, продължавайки по-нататък. — Това е… квитанция за поддържане на тревата. Следващата е…

Те прехвърлиха останалите хартийки, между които имаше разписки от аптека, пералня, магазин за спиртни напитки и бакалия, както и няколко листчета от бележник с драскулки, а сред тях три различни телефонни номера и името Дон С, което беше така разкрасено, може би по време на телефонен разговор, че едва се разчиташе.

— Край — каза Пола, пъхайки и последната хартийка в найлоновата торбичка. Тя разчесваше ръката си. — Хайде да се измъкваме оттук.

— Да се обадим на Грейвър.

— Ще му се обадя по пътя на връщане. Да тръгваме.

— Искаш ли да минем първо покрай Шек?

— Какво! — Пола освети часовника си с фенерчето. — Да не си откачил? За бога, минава един часа. Няма начин. Чувствам се съвсем без сили, страшно съм уморена.

— Да, ама ми се иска да знам дали прекрасната мис Хийт се е отбила там. Съвсем е наблизо — рече той, махайки с ръка назад към магистралата. — Насау Бей…

— Знам го къде е, Кейси…

— Добре, добре. — Нюман плесна по един комар до ухото си и даде на заден ход.

— Почакай, ами боклука? — попита Пола.

Нюман я погледна учудено.

— У дома преработвам всички вторични суровини — вестници, зелено стъкло, безцветно стъкло и консервни кутии. Не си купувам пластмаса, освен ако не се наложи. Ходя с момиче, което пазарува с платнена торба. Съвестта ми е напълно чиста.